В ЮЛСКИЯ ЗНОЙ – стихотворения на Тодор Билчев

НА ЩАСТИЕТО МИРИЗМАТА

Зелената трева изсъхна.
А лятото едва започна.
По хълма времето се смъкна.
И мръкна пак във десет точно.

Тече животът и не спира
сред него врявата гореща.
В сълза дори не се побира
и закъснялата ни среща.

Дали след нея има други
или била е тя последна?
Не знам, но в храстите се шмугна,
в очите щом те аз погледнах.

Тревата съхне в жарко време.
Любов от буря не зависи.
От зъл добро не ще да вземеш.
На щастие ми замириса.

10.07.2024 г. 19.19 ч., Русе

ОПИТ ЗА ГРАБЕЖ

Опадаха и джанките в тревата суха.
Духът им светъл сви се в капчица ракия.
Попи в душата ми световната разруха.
И нямаше къде от тебе да се скрия.

А нейде там, върху дървото ми духовно,
останала бе малка джанка закъсняла.
Тя чакаше в ракия да гори отново.
Но птичката от клоните ѝ бе запяла.

Че няма истина, а любовта е сляпа.
И злото със доброто са рождени братя.
От всичките борби най-силна е за хляба.
Но аз, че те обичам, пак хабер ще пратя.

Повярва джанката и от дървото падна.
Веднага стъпка я тоз, който първи мина.
Не можеш закъснялата любов открадна,
когато с първата жестоко се размина.

11.07.2024 г. 17.17 ч., Русе

Тодор Билчев