ВЪВЕДЕНИЕ В “БЪЛГАРСКИ ХАЙКУ РЕЧНИК” – статия на Димитър Анакиев
1. Незабравен език на природата и неговата култура
Хайку е поезия на културен контекст. Хайку, лишено от културен контекст, не може да достигне висините. Спецификата на българското хайку е, че културният контекст е дълбок, много по-дълбок от съседните култури и Запада като цяло.
Хайку речникът е инструмент за потапяне в културата. В същото време, това е художествен инструмент, който позволява задълбочено разбиране на изкуството на писане (композиране) и четене на хайку.
Невъзможно е да се изгради хайку литература без хайку речник, който е и върховната институция на хайку литературата¹.
*
В основата на всеки хайку речник са символни думи, които лежат в колективното несъзнавано и са възникнали от вековното съжителство на човека с природата.
Този речник показва богатството на колективното несъзнавано на българския народ, който в продължение на поне 15 века е градил своята култура върху връзката с природата.
Историческата дълбочина на българите несъмнено е нещо, което отличава българите от обичайните културни стереотипи на нашата част от света: християнство, славянство и европеизъм.
*
Официалната статистика показва, че около 5% от българите са християни и около 60% са т. нар. „ритуални християни“. Този речник показва, че родният български анимизъм е много жив в българската хайку поезия. Това със сигурност е добър знак във време, когато антропоцентричният модел на света показва своите недостатъци. Все по-наложително става съзнанието, че човекът не е господар на света, а част от него. Така, културата на „Богочовека“ в тази книга явно отстъпва място не само на съжителството с природата, но и на изграждането на култура, в която езикът на природата, „присъщ на човешката душа“², има ключово място.
Това автоматично означава различен поглед към историята, политиката и индивидуалния и национален живот, а също и на българската идентичност, която беше силно обеднена от две културни революции – едната през 9-10-ти, другата през 20-ти век.
*
В допълнение към историческата дълбочина на българския народ, културната прекъснатост, причинена от османския период и относителната краткотрайност на съветската власт, вероятно играят важна роля за запазването на българското колективно подсъзнание.
Ето защо българите единствени сред западните народи – това говори моят богат редакторски опит – са съхранили жив контакт със самобитната си култура и корените си, което ясно показва българският хайку речник.
2. Символични думи
Първият хайку речник, създаден през 20-ти век от Кьоши Такахама малко след като неговият учител Масаока Шики измисля термина „хайку“, използва символичните думи „киго“ и „кидай“ като своя основа. Тези думи са сезонни и варират по обхват. „Киго“ е „проста“ сезонна дума, която не може да се раздели на по-малки части, докато „кидай“, както казва Шевалие в своя речник, е т.нар. „голяма тема“.
Дори при Шевалие, който не се занимава със сезонни символи в своя световноизвестен „Речник на символите“, има големи и малки теми.
*
Казвам „тема“, а не „символични думи“, защото поетичните речници всъщност се занимават с поетични теми. Пример за подреждане на темите по обем е например „море“ (кидай), „риба“ (кидай), „попче“ (киго). Или „птица“ (кидай) „чайка“ (киго). Така че разработването на хайку речник е не само в широчина – чрез увеличаване на броя на различните теми – но и в дълбочина, т.е. разбиване на по-големите теми на по-малки.
На първо място зависи от това как поетите подхождат към темите, т.е. използването на специфични теми е предмет на усъвършенстване на техниката на писане.
Освен „кидай“ и „киго“ има и трети тип символични думи и това е „муки-киго“ или „несезонно киго“ или „тема за цялата година“.
Примери за този тип тема е „котка“, „куче“ или „фикус“. Именно този тип думи се оказват ключът към развитието на различни аспекти на речника на хайку.
*
Вече Канеко Тота, като японски колониален войник в Китай, забелязва местния характер на концепцията за „киго“, т.е. че в новата среда не може да използва техниката на писане „киго“ и търси опора в концепцията „муки-киго“. Неговите ученици доразвиват идеите му и така се появяват нови концепции за хайку речници, включително такива, които изоставят номиналното значение на думата, като „речник на поетични образи“.
*
Посоката на развитие на речника на хайку е двойна, в зависимост от намеренията на автора: едната се насочва към локалното, другата към универсалното.
Концепцията за „ключови думи“ на Бан’я Нацуиши, която обединява всички видове символни думи в сборното понятие „ключова дума“, намери своето най-широко приложение. Това проправи пътя за появата на хайку речници на Запад.
Речникът на Бан’я Нацуиши, публикуван през 1990 г, съдържа 18 „области“ (кидай), от които 9 са посветени на човека и 9 на природата, в които 460 ключови думи са разпределени в основната схема (от 12 до 46 ключови думи на „област“).
Не знам колко теми има речникът с ключови думи на Бан’я днес, след 35 години развитие.
Знам обаче, че хайку речникът на Кьоши, след като е разработен от три поколения потомци на Кьоши, и също така речникът на Тота Канеко, върху който работиха в последната фаза екипите на Gendai haiku асоциация, двата заедно, имат повече от десетки хиляди символични думи, от които около 500 могат да се считат за основни.
*
За образец на българския хайку речник ми послужи „Речникът на ключовите думи на племето Кума“, издаден от Хошинага Фумио през 2007 г. Този речник е създаден по подобие на западните речници, като отворена концепция, според етнологичния принцип. Съдържа 50 ключови думи на племето Кума, което е било асимилирано от управляващото племе Ямато през Средновековието.
Речникът е илюстриран с хайку, писани в продължение на 50 години от Хошинага и неговия кръг от поети – всички потомци на Кума. Следователно този речник е опит да се спаси културното наследство на асимилирания народ Кума.
Принципите, по които беше създаден: ключови думи, отворена концепция (без идеологически ограничения) и 50 години работа до голяма степен съответстваха на българската ситуация, където хайку също се пише от около 50 години.
Ето защо първоначалното ми намерение беше да съставя Български хайку речник (БХР) с 50 теми.
Оказа се, че базата на българското хайку все пак е много по-широка от кръга на поетите на Хошинага и че с не много голям компромис по отношение на качеството на хайку, нашият речник спокойно би могъл да има 100 теми в първото си издание.
Но реших да не бързам и да не правя компромис с качеството. Затова в крайна сметка включих 64 теми в речника и оставям тематичното разширение за следващите издания на БХР.
3. Концепция на хайку речника
Хайку речникът е продукт на поетическо познание и изкуство, поради което задължително съдържа мирогледа на своя автор. Въпреки това, той е създаден на обективната основа на написани хайку – не е нещо измислено. В този смисъл всеки хайку речник е комбинация от субективно и обективно.
Хайку речникът е също така върховната институция на хайку литературата, инструмент за нейното разбиране, наблюдение и организация, без който не може да съществува хайку литература.
Когато един поет (поет, а не културолог или критик!) гледа своята обективна база, на темела на която прави речник, той трябва първо да определи своята идеология, която ще бъде негов пътеводител в работата му, а след това да създаде концепцията за речника, неговата структура.
*
Понятието „структура“ не е нищо друго освен визуализирана идеология, тъй като поетът поема ролята на архитект на своя образ на света, на своята космогония.
Структурирането на речника е едно от най-големите творчески предизвикателства, защото там поетът създава автономен свят.
Така например речникът на Кьоши, който следва сезонната концепция, т.е. идеологията на „kacho fuei“³ е разделена на 5 раздела, 7 отдела и 7 категории. В речника на Тота Канеко разделът „муки-киго“ е разделен на 6 области (природа, география, човек, живот, култура, растения и животни), докато речникът на Бан’я Нацуиши, както вече беше споменато, е разделен на 18 области, от които 9 са посветени на човека и 9 на природата.
*
По време на работата по българския хайку речник създадох и картина, структура, космогония, в която да класифицирам българските теми.
Първоначалната ми концепция за БХР предвижда четири основни секции с техните разделения, както следва:
1. ЕЛЕМЕНТИ: Небе (слънце, луна, звезди, вятър, облак, валежи/дъжд, сняг/, мъгла…) Суша (камък, нива, бряг, извор, хълм, планина…), Море (лодка, мъртво вълнение…)
2. СЪЩЕСТВА: Човек (мъж, жена, дете, тяло, психа, сексуалност, душа, смърт),…
Животни (котка, куче..), Риби (попче…), Птици, Насекоми, Билки…
3. ИДЕИ (ДУХ): Бог, Религия, Идеология, Народ, Изкуство (хайку …)
4. ЖИВОТ: Фолклор (мартеница, ръченица, хоро, стомна…), Календар (Коледа…), Война… и т. н.
В крайна сметка се отказах да заключвам БХР в някаква лична визия или космогония и реших да прегърна „отворената концепция“ на Хошинага Фумио, т.е. да направим речник като речниците на Запад.
Не мисля, че е необходимо да обяснявам предимствата на отворената концепция.
4. Хайку речник и исторически момент
Основният мотив за създаването на всеки хайку речник е подобряване на изкуството на писане и четене на хайку и създаване на хайку литература.
Има обаче и културни и социално-политически причини.
Шики започва своята литературна реформа и създава „хайку“ като нова и независима поетична форма по време на отварянето на Япония към Запада. Не бива да изпускаме от поглед факта, че и Шики, и Кьоши са синове на самураи и че литературните реформи целят да срещнат Запада с установяването на японски ценности. Със своята концепция за „kacho fuei“ Кьоши иска да определи хайку като литература на будизма, която Западът няма да може да асимилира. Мотивите му несъмнено са консервативни.
*
От друга страна, мотивите на Тота Канеко да отхвърли самурайската естетика, качо-фуей, будизма, шасей, сезонната концепция и да се обърне към шинтоизма като оригинална японска традиция, несъмнено са породени от поражението на Япония във Втората световна война. Неговите мотиви за създаване на хайку речник са либерални, а талантът му невъздържан.
Бан’я Нацуиши изобретява концепцията за „ключови думи“ и създава свой собствен речник в ерата на либерализма, когато човечеството търси универсални средства за комуникация и преодоляване на местните граници.
Това е и време на защита на малцинствата и човешките права и затова Хошинага се опитва да съживи племето Кума със своя речник.
*
Българският хайку речник е създаден в десетилетия на големи обществени промени и технологични революции, с цел да се изгради и укрепи нежното растение на българското хайку, което едва навърши 50 години съществуване и вече пленява със своята оригиналност и сила.
Някой може би ще попита „как само след 50 години съществуване българското хайку вече има свой речник, а хайку на Запад не може и след повече от 100 години?“
Мисля, че причината е само една – на Запад все още не се е появил поет, който да си помисли, че чрез хайку изразява духа на своите предци.
Поради тази причина в предговора подчертавам близостта на японци и българи.
5. Български хайку речник
Изкуството да намираш ключови думи е най-важното поетично умение, необходимо на съставителя на хайку речник⁴. Това е филигранна техника, която не съществува в другите изкуства, дори в танка. Обсъждал съм тази тема широко с Бан’я Нацуиши няколко пъти. Иначе може да се практикува чрез писане на свързани форми, което често правим в България.
Със сигурност е необходим талант, широко образование, дълга практика и отдаденост.
*
Първото издание на българския хайку речник (БХР) включва 64 теми (ключови думи). Повечето от темите имат митологичен характер, но има и няколко модернистични теми (например „трамвай“).
Преобладават „големи теми“ (кидай) над „обикновените“ теми. Така че има място за фрагментация на големите теми.
Отчасти започнах този процес, където можах, но зависи най-вече от поетите, от способността им да се изразяват възможно най-конкретно – където, разбира се, е необходимо. Това е изкуството на писане на хайку, което се учи.
Надявам се, че във второто издание може да има 100 теми, а целта е да достигнем 500 теми в едно от следващите издания.
Петстотин теми означава 1500-2000 висококачествени хайку, значи – нуждаем се от по-голяма хайку база, но и от по-добра организация за архивиране на хайку публикациите.
*
Началото на работата по речника е от 2000 г. когато помолих моите тогавашни сътрудници Димитър Стефанов и Людмила Балабанова да работят върху тематични антологии и споделих наръчника на Бан’я за „ключови думи“.
Така се създават антологиите „Птици“ и „Огледала“, а разбирането на техниката на „ключовите думи“ си проправя път, разбира се, трудно.
Японските хайку речници имат различно отношение към обясненията на символите и стиховете, които ги илюстрират. За първото издание на БХР се спрях на широко обяснение на символите и само на спорадични стихове и то само там, където сметнах за необходимо.
*
На преден план в БХР са темите, а не авторите. Въпреки че йерархията на авторите, която този речник неизбежно създава, не е абсолютна⁵, речникът предпочита автори, богати на идеи, тези, които пишат по различни теми, а също и същностност, известна центростремителност по отношение на българската митология.
Авторите с най-голям брой хайку в първото издание на речника са следните:
Димитър Анакиев (46), Габриела Цанева (11), Димитър Стефанов (7), Ана Стоянова (6), Минко Танев (6), Анна Димитрова (6), Христилия Кулева (5), Едвин Сугарев (5), Людмила Балабанова (4), Петър Чухов (4), Елисавета Шапкарева (4), Венелина Петкова (4), Александра Ивойлова (4), Надежда Тошкова (4), Златка Тименова (4), Петър Пламенов (4), Мая Любенова (3), Зорница Харизанова (3), Дария Георгиева (3), Стоянка Боянова (3), Иван Методиев (2), Блага Димитрова (2), Владислав Христов (2), Бранимира Кунчева (2), Иван Георгиев (2), Илиана Илиева (2), Людмила Христова (2), Мая Данева (2), Владимир Стоичков (2), Калин Раймундов (2), Ким Алберт Думанон (2) и Надежда Станилова (2).
Доста голямата група от 31 поети в първото издание на речника показва известна центростремителност на писането, същественост, което е голям брой, който може да бъде по-голям в следващите издания.
Надявам се, че разглеждането на митологичния разказ, който този речник предоставя на читателите, хвърля нова светлина не само върху темите, но и върху хайку.
А ние сме едва в началото на вълнуващото хайку приключение.
Бележки под линия:
¹Бележка #1 (стр. 196) – вижте в съдържанието на книгата
²Петър Дънов
³Концепцията на Кьоши Такахама, която определя тематичния спектър на хайку като Kacho fúei (花鳥 諷 詠, „птици и цветя“), за което мнозина на Запад се кълнат, че е „типично японско“ и „единственото истинско хайку“, всъщност е взет китайски принцип на будисткото изкуство от периода Song Huā, niǎo, yú, chóng (花,鳥,魚,蟲), което означава: цветя, птици, риби, насекоми. И двете фрази, тази на Кьоши и оригиналната китайска, са метафори за малки, безобидни същества, разрешени като теми в будисткото изкуство. Кьоши, като имперски цензор, превръща тази концепция във водещ принцип на държавната цензура в хайку.
⁴Бележка #3 (стр. 200) – вижта в съдържанието на книгата
⁵Тук трябва да отбележа липсата на архиви с българско хайку и факта, че българските хайку поети дълго време чакат издаването на книги.
Димитър Анакиев
“Български хайку речник”, автор Димитър Анакиев, изд. gabriell-e-lit, С., 2025
