ПРОЛЕТ – гостуват ни от ЛЗЗ

ПРОЛЕТ – гостуват поети от в. „Литературно земеделско знаме“

БЪЛГАРСКАТА ПРОЛЕТ

Като тревици беззащитно голи,
сред зимните убийствени неволи
посрещнахме спасителният полъх
на дълго чаканата пролет.

То радост бе, то бе надежда светла,
то бяха щури всенародни химни
в съзвучие с горещи люти клетви
по алената безнадеждност зимна.

От Запад лъхна пролетният вятър,
но кратка беше радостта ни плаха,
че скоро на Балканския театър
пиеси ледени се разиграха.

И върху политическата сцена,
превзета от артисти ветерани,
от вирус за облаги заразени,
за дълго се отложи Пролетта ни.

Кирил Божинов

ЖИВЯХ СРЕД МРАК

Живях сред мрак, в години зли, измамни,
но фалша им усещах, фалша груб, суров.
Лъжите им погребвах, бяха срамни
и чаках неспокойно изгрев нов.

Сега е друго. Днес се диша леко.
Тунелите са с лампи колко щеш.
Ала защо се движим тъй полека?
С криле сме уж, а все си крачим пеш.

Цветан Лалов

СЛЪНЦЕ

Изгряващото слънце е живот,
слънчицето е за нас съдба.
Влюбено е в целия народ,
обичано от нашата земя.

И чакаме я всеки ден зората,
усмихната от нощните милувки.
С воал затулила луната,
Слънчо я прегърна със целувки.

А когато почна да линее
и зимата ощърбена се киска,
за него всяка живинка копнее,
да се завърне – веки иска.

Но щом пролетта ни омагьоса,
накичена с цветенца и звънци,
от слънчевата ласка златокоса
събуждат се любови и мечти.

Милка Пешева

ПРОЛЕТЕН ВАЛС

Слънчо засмя се на всички.
Снежко избяга в Балкана.
Литнаха пойните птички,
песен гората захвана.

С горската песен почука
Вятърко в стария пън.
Ежко сънливия тука
канят те вече навън.

Тича поточе щастливо –
Слънчо стопил е леда.
Ежко със зайче страхливо
жадно отпиват вода.

В Пролетен валс се люлее
жълта иглика и дрян,
храсти, треви зеленеят.
Паркът е в слънце огрян!

Елисавета Кочева

КОГА ЩЕ СЪМ ЩАСТЛИВА

Когато бавно слънцето залезе
и на небето месечко излезе,
когато тих ветрец зашумоли
в листата на отсрещните тополи,
тогава с теб желая аз
да бъдем в парка, до късен час.

От лунните лъчи облени,
един до друг прегърнати, смутени
да мечтаем сам-сами в нощта
за несбъднати неща…

И виждайки в твоите очи
блясъка на лунните лъчи,
и слушайки с наслада твоя глас,
ще бъда толкова щастлива аз.

Лиляна Алексиева

ПЕСЕН ЗА МОЯ КРАЙ

Искаш ли да видиш
чудеса, свят голям,
на поход ти тръгни
към Трънския балкан.

От природни красоти
ще се опиеш ти:
билки, цветя и птици –
под небесните зеници.

Реки, гори, скали,
Ждрелото „Света Петка“ –
всичко като в приказка
и вълшебна плетка.

Ще чуеш легенди стари,
на трудолюбие песента,
как чист изворът народен
тече мирен и свободен…

Манчо Йончев

СПОМЕНИ

Израснах в семейство многолюдно
с майка и баща – три деца.
Животът ми премина в бедност, трудно,
но щастието ни беше в любовта.

Тя струеше от майчините сълзи,
в бащините грижи за дома,
когато хляба се купуваше с купони,
когато нямаше с какво да утолим глада.

Живяхме в трудни времена
и свикнахме с думичката „няма“,
живяхме с труд и беднота,
но бяхме щастливи с татко, с мама.

Израснахме и станахме големи,
създадохме семейства, дом, деца.
Назад останаха отминали проблеми,
но съхранихме жива любовта!

Петър Петров

ЖИВОТЕ МОЙ

Животът е като стихия –
порои, жеги, ветрове…
Стихът прекрасна е магия –
пренася ни във други светове…

Във ледената нощна белота
явяват се картини причудливи…
И в тихата прегръдка на нощта
се съживяват спомени красиви.

Къде, кога, какво било е –
дали ще се повтори вече?
Откраднатото всичко мое –
захвърлено е много надалече…

Остана ли сама – мечтая
за обич чиста и уютен дом…
Какво очаква ме – не зная –
прекрачвам прага мълчешком…

Радка Гочева

КАКВО МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕК

Желязото във огъня се разтопява,
но пак желязо бива след това,
а мине ли човекът през „жарава“,
след туй погубва го човешката мълва.
„Греховен е – ще каже някой злонамерно –
и пада му се залъка горчив!“
А друг на бялото ще каже черно
и хвърлят кал, и правят го кирлив!…
Какви ли гадости не се завихрят у „човека“,
щом „трябва“ някой да се натопи!
А стръмна е Човешката пътека,
Човек, когато трябва да се защити.
Човек без грях понякога в беда попада.
И в тоз момент ръка му трябва, знай!
А не със клевети да се напада,
и не със гняв да се терзай.

Харалан Недев

подбор Кирил Назъров

съвместна публикация с в. “Литературно земеделско знаме”

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *