СЪРЦЕТО НА ПОЕЗИЯТА – предговор на Димитър Анакиев към “Човек”, антология на българското хайку

“Хайку е сърцето на поезията“

Сантока

Миналата година в САЩ излезе моя антология на българското хайку „Човек“ на английски език.

В нея участваха 75 автори, всеки с по едно хайку, обхващащо 50-годишен период на писане на хайку в България. Задачата на тази антология беше да представи на международната литературна публика основните черти на българското хайку като развита национална литература.

Веднага след американското издание се появи необходимостта от разширеното българско издание, което да хвърли нова светлина върху българската литература и да направи българското хайку неотменимо нейна незаменима част, макар и да излиза от традиционните рамки на това как българската литература се разбира.

Разбрахме се със съредактора Габриела Цанева да увеличим броя на хайку на автор от едно на пет и да включим нови автори.

Въпреки увеличаването на броя на подбрани хайку от 75 на около 400 и повече от удвояването на броя на авторите, уверявам читателя, че редакционният ни подход не беше количествен, а изключително качествен.

Критериите за избор са описани в предговора на американското издание.

В половинвековното си развитие българското хайку просто има какво да покаже.

*

Българското хайку е създадено от известни имена на българската литература като Блага Димитрова, Иван Методиев, Димитър Стефанов, Димитър Горсов, Николай Кънчев и много други, които творят българско хайку и днес а също и ценни любители на хайку, които добавят гласа на хората към тази форма.

Че редакционният подход към българското издание на антологията „Човек“ не е бил количествен, а качествен, показват следните данни: броят на членовете на български хайку групи във Фейсбук е над 1500. Дори и да намалим този брой с трето или дори наполовина, поради припокриване, виждаме, че броят на поетите в антологията включва малък процент от днешните поети и е още по-малък, ако го броите в рамките на петдесет години развитие.

Спомням си например създаването на Български хайку клуб през 2000 г. в Столичната библиотека, стаята и коридорите бяха пълни с хора, които всички бяха прави, защото нямаше къде да седнат. Това говори за популярността на хайку в България.

В американската антология „Човек“ са представени само подбрани хайку, достатъчни, за да може международната публика да си направи определени, надявам се много представителни изводи за българското хайку.

Много по-големи са целите на българската антология „Човек“.

*

За първи път след половинвековно развитие искаме да представим хайку на българската публика като самобитна българска литература и същевременно да се създаде необходимата база за по-нататъшното развитие на българското хайку.

Ето защо, наред със селекцията от избрани хайку, направихме и селекция от „свързани форми“ (ренсаку, хайбун и хайга).

Биполярността на хайку позволява на хайку формата два различни наративни подхода: експоненциален (метафоричен), който е начинът на индивидуалното хайку, и линеен или комбиниран в „свързани форми“.

Надявам се, че българският читател на антологията „Човек“ ще успее да се убеди в стойността на българското хайку.

*

Нека кажа и няколко думи за методологията.

Има три основни техники в хайку: „форма“, „прекъсване“ и „ключови думи“.

Нека се опитам да ги обясня накратко.

*

Най-лесно е да се обясни първата, която е лесно достъпна. Колкото по-трудна е техниката, толкова по-трудно се обяснява.

Формата от 5,7,5 срички определя хайку като литературна форма.

Някои я смятат за ограничение, но формите са художествени инструменти, а не ограничения.

Всички разбират този инструмент еднакво лесно, както деца, така и възрастни. Емблематичният образ на хайку поета в Япония е мъж/жена с протегнат юмрук, който свива пръстите си един по един, броейки срички (японците броят сричките по различен начин от нас – ние отваряме юмрука, японците го затварят.)

В Япония писането на хайку се нарича „пътят на 17-те срички“. Значението на тази форма показва принадлежност към идеологията на природата, тъй като числата 5 и 7 са магически и взети от природата, а асиметричната симетрия на формата съставлява „златното сечение“.

Превишаването на формата има цял набор от значения: от отрицанието на природата, до отрицанието на хармонията, отрицанието на обществото, изливането на емоции, смях и подигравка, дори гняв и сила.

В ерата на глобалното хайку и господството на интернет, формата като художествен инструмент се напълно игнорира, преди всичко в англоезичните и сателитните култури.

Причината най-вероятно е от една страна необходимостта от бърза комуникация и масово производство и от друга страна създаване на „ненационална литература“ особен жанр, наречен „международно хайку“, който доминира в глобалното общество. Защото 5-7-5 във всеки език има особености и значително засяга националния характер на хайку стиховете. Много български поети са писали хайку от 5-7-5 срички, например Димитър Стефанов, някои пък се позовават на „поетическата свобода“ и правото на личен стил, а днес множество просто следват „интернет стил“.

*

„Прекъсването“ е техника, която въвежда две важни поетични фигури в хайку: многоточие (елипса) и перипетия. На Запад се използва широко, често автоматично, като маниер, и механично, без реално разбиране. Например, след прекъсване много често потокът на разказа не се променя, а остава линеен.

*

Техниката на „ключовите думи“ е една от трите основни хайку техники, но най-„мистичната“, почти непозната на Запад. В Япония това е майсторска техника, която се учи през целия живот и изключително чрез собственото поетично творчество. В хайку няма преки пътища, няма „теоретичен подход“.

По времето на Башьо тази техника все още е в процес на развитие и хайку разчита повече на свързаните форми в разказа.

Но техниката на ключовите думи оказва решаващо влияние върху развитието на хайку като самостоятелен израз.

Първият речник на ключовите думи е съставен от Кьоши Такахама едва през 20 век.

Първият модерен речник на ключови думи е съставен от Канеко Тота. След него има много посоки на развитие на тази техника, която западняците не разбират добре, защото не е част от западната култура.

В Америка има няколко доста дилетантски опита да се състави такъв речник. Един такъв опит всеки февруари окупира български поети, които несъзнателно участват в него като доброволци. Те работят по странния метод, че ключовите думи (теми) идват „отгоре“ (от теорията, т.е. от съзнанието – утвърждавайки нечие голямо его или имперска амбиция) – тоест извън емоционалната реалност на поета – което е несъвместимо със сериозната поезия.

Ключовите думи, представителни за един народ или един поет, могат да идват само от поетична емоция, или както би казал Данте Алигиери, от „великата душа на народа“.

Този преглед на основните хайку техники има за цел да представи на читателя трудностите, пред които е изправен редакторът на такава антология.

Техниката на ключовите дума беше в основата на подбора на избраните хайку.

Идеята на тази антология е, че може да се актуализира периодично на всеки 5 или 10 години, така че да се следва тенденцията на по-нататъшното му развитие.

В село Грознотовци, 17 февруари, 2024 г.

Димитър Анакиев