ЗА “ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА” – анонс на издателството
Представяме на вниманието на читателите заключителните бележки на д-р Симеон Симеонов, изведени в авторската монография “Възможности за усъвършенстване на здравноосигурителната система”, с рецензенти проф. д.н. Венелин Терзиев и доц. д-р Марин Георгиев, който е и научен редактор. Дизайнът на корицата е на Мирослава Терзиева.
Книгата излиза със знака на изд. gabriell-e-lit през м. май 2025 г. и е достъпна за свободно четене и сваляне от платформата за електронни книги на издателството.
Научният труд е структуриран в три глави, въведение и заключение, като в края на всяка глава са представени основните теми и изводи:
ГЛАВА ПЪРВА. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОСИГУРИТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ И СОЦИАЛНАТА ЗАЩИТА
1.1. ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ И МОДЕЛИ НА ОСИГУРИТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ
1.2. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КАТО ЧАСТ ОТ СИСТЕМИТЕ ЗА СОЦИАЛНА ЗАЩИТА – СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА РАЗВИТИЕТО В
СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
1.3. РЕТРОСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ И МОДЕЛИ НА ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ
ГЛАВА ВТОРА. АНАЛИЗ НА РАЗВИТИЕТО И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ
2.1. ОСНОВНИ МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ ПОДХОДИ В ИЗСЛЕДВАНЕ РАЗВИТИЕТО НА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
2.2. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ФУНКЦИОНИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
2.3. СЪСТОЯНИЕ, ПРОБЛЕМИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СИСТЕМАТА ЗА ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ГЛАВА ТРЕТА. СТРАТЕГИЧЕСКИ ПОДХОДИ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ
3.1. ЗДРАВНОНЕОСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА В БЪЛГАРИЯ – ПРОФИЛ И ПРИЧИНИ
3.2. АНАЛИЗ НА БЕДНОСТТА СРЕД ЗДРАВНОНЕОСИГУРЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ
3.3. СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ С ЛИПСАТА НА ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ И ПРОБЛЕМИТЕ НА ЗДРАВНОНЕОСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА
В изданието са използвани 78 източника, като част от тях са автоцитати.
Считаме, че тази публикация не само ще представи пред любопитния читател едно ново издание, но и ще даде някои отговори на въпроси, които вълнуват всеки от нас – като член на обществото и като обект на здравноосигурителната система.
А ето и заключителните изводи на Симеон Симеонов от неговия труд “Възможности за усъвършенстване на здравноосигурителната система”:
*
Перспективите и проблемите в българското здравеопазване са много и кумулативно свързани.
Приоритетите в областта на здравеопазването се измениха през последните няколко години. Повече като че ли се търсеха решения, засягащи глобалното развитие на страната, и развитието на здравеопазването остана малко встрани. Промяната, която стана на ниво Министерство на здравеопазването, увеличи надеждите за промяна в сектора. От друга страна, обаче, времето е твърде кратко.
В крайна сметка, сме изправени пред ситуация, в която дискусията за концептуалното развиите на здравеопазването може би трябва да се върне на първоначалното ниво- как да разширим достъпа до качествени здравни услуги срещу колкото се може по-приемлива цена.
Задачата иска по-добри лекари, по-модерна техника, от една страна, а от друга – ефективен мениджмънт на наличния финансов ресурс. Трябват ни по-добре подготвени мениджъри и по-добри лекари, защото в противен случай, здравната реформа няма да се състои.
*
Проблемите изобщо в здравеопазването се нуждаят не от частично решение, а от цялостна концепция. Когато се променя модел в областта на здравеопазването, трябва да се извървят две стъпки- да има публичен дебат по проблема (а такъв досега не се е състоял и това е лоша характеристика) и, второ, решението за промяна трябва да се вземе с относителен консенсус.
И лекарите, и експертите в областта на общественото здравеопазване, и здравноосигурителите, и пациентите трябва да са убедени, че това е добрият модел и да са готови да понесат и последиците, и трудностите, които предстои да бъдат преодолени.
*
Другият задължителен елемент е човешкият ресурс, управленският състав. На запад хората, които работят в системата на здравеопазването, се обучават по специална методология. Тези хора трябва да интегрират в себе си логиката на медика с логиката на икономиста. Логиката на медика е логика на крайния резултат- пациентът да е здрав. Логиката на икономиста е търсене на ефективните механизми на управление на материалния ресурс. Управленските кадри в системата на здравеопазването трябва да имат специална подготовка. Не е достатъчно само да са добри мениджъри, както не е достатъчно само да са блестящи лекари.
Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване обединява дружествата, които в резултат на своята дейност в областта на доброволното здравно осигуряване са натрупали немалък капацитет за оказване на експертна помощ при формирането на една по-добра концепция за развитието на българското здравеопазване и здравно осигуряване, която ограничава възможността за създаване на нови проблеми без да се решат съществуващите. Общественият интерес налага този потенциал да бъде използван, и ако политиците ни работят за обществото, то и хората могат да им бъдат полезни.
*
Страната ни е изправена пред сериозни предизвикателства за усъвършенстване на българския социален модел и необходимостта от привеждането му в съответствие с достиженията на европейското законодателство.
*
В този смисъл могат да се формулират следните приоритети в социалната политика и политиката по заетостта в България през следващите няколко години :
нарастване на доходите и сближаване качеството на живот чрез провеждане на активна социална политика, съобразена с критериите, стандартите и постиженията на ЕС;
нарастване на доходите от труд;
продължаване на реформите в пенсионната система;
провеждане на активна социална политика за преодоляване на негативните демографски тенденции, целенасочено инвестиране в социалното развитие на децата и младежите и създаване на равни възможности за социално възпроизводство;
гарантиране на равни възможности, предотвратяване и премахване на дискриминацията по пол, възраст, увреждане, етническа принадлежност и др.;
провеждане на активна политика за повишаване на квалификацията и насърчаване на заетостта за хората в неравностойно положение на пазара на труда;гарантиране на социалната защита и интеграцията на уязвимите групи от населението;
стимулиране на връзката между учебните заведения и бизнеса и продължаващото през целия живот обучение;
намаляване на регионалните диспропорции.
*
Монографията, представена на вниманието на читателя, притежава онова особено преимущество, което прави научния труд ценен за всеки член на обществото. Заглавието е ключово в цялостното представяне и обсъждане на проблематиката и направените анализите, като изложението надхвърля рамките на чистия академизъм и дава отговори на горещи социални въпроси.
В този смисъл, книгата е интересна за широк кръг от читатели – извън средата на студенти и преподаватели, служители и мениджъри от сферата на здравеопазването.
редакционна статия
