ВЕЧНИЯТ СТУДЕНТ – диптих на Тодор Билчев, поезия и Хачик Лебикян, фотография
ДИПТИХ ЗА ЛЮБОВТА НА ДВЕ ОЧИ – стихотворение на Тодор Билчев
От камък беше той, студентът вечен.
От камък, но на чувствата обречен.
А тя до него кротко щом приседна,
със каменно сърце я той погледна.
Но другаде очите ѝ горяха.
И чужди те към него тука бяха.
Сърце от камък. Ала тъй горещо.
Очи от плът. Но празни. В тях без нищо.
И стана тя. От него си замина.
А той остана в Градската градина.
Но продължи със поглед да се рее
и с каменно сърце да чака Нея.
Отдавна паметника тук го няма.
Момичето пък стана стара дама.
Но там, на Университета в двора,
стои със поглед, вперен във простора,
онази статуя от вечен камък,
която се превърна в стъклен замък,
от две очи очакващи въздигнат,
що с обич само могат да се стигнат.
7.01.2025 г. 19.19 ч., Русе
Повод за това стихотворение е тази прекрасна публикация във в. Утро, бр. 3 (10078) / 7.01.25 г., с. 4, за която благодаря на главния редактор Мл. Любенов и автора на снимките Х. Лебикян.
Тодор Билчев
ДИПТИХ “ВЕЧНИЯТ СТУДЕНТ” – фотографии на Хачик Лебикян

Да, фотографията е изкуство и никой не спори за това. Част от това изкуство са светлината, фонът, перспективата и още нещо изключително важно – ракурсът. И поредното доказателство за това се крие в личния архив на журналиста и автор на много изследвания на историята на Русе и остроумни афоризми Хачик Лебикян
Преди десетилетия, много преди
Паметникът на вечния студент да извърви пътя от предишните си места на улица “Янтра” и край “Вазата” в Парка на младежта до сегашното си място в двора на Русенския университет /2009/, младият тогава фоторепортер Хачик Лебикян заснема любопитен диптих. До каменната фигура е седнала хубава девойка, поглежда го с очакване, а монументът – нали е от камък – дори не помръдва. Но когато момичето си тръгва, го сподиря с дълъг поглед. От камък е, но не е безразличен.
И този симпатичен сюжет /режисиран, разбира се/ е създаден само с въображение и намиране на правилния ракурс – част от изкуството на фотографията.
текст: в. “Утро”;
фотографии: Хачик Лебикян
Материала подготви и представи Тодор Билчев
