КОНКОРДИЯ – поезия на Илияна Кръстева

СЛОВОТО

“В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.”

(Йоан 1:1-3)

Не ме тъпчете. Бях преди вас, след вас пак ще остана.
Ръждясва дълговечният метал и камъкът на прах ще се
разпада. Камбаните ще оглушеят с изтръгнати езици и
ще се сринат градове, но аз ще разговарям с птиците.

Не ме горете. Бях преди вас, след вас пак ще остана.
Пророци ще вещаят по вятъра додето ме разпръскат.
Зазидайте и заключете ме с девет катинара. На кладата
ме изпратете с „Анатема“, от пепелта за да възкръсна.

Не ме презирайте. Бях преди вас, след вас пак ще остана.
Човечността с човечност наследете! С шепи мъдрост оставете
да раздам .Устите ви не трябва да немеят за доброто. Предавайте
го от ръка в ръка и с факела на словото тъмнината осветете.

Не се страхувайте. Бях преди вас, след вас пак ще остана.
С Вавилонската си кула не ще достигнете чертозите на Бога. Той
ще слезе между вас, като Дух Свети и Слово! Името му Светлина
от Светлина, единосъщностно и безначално, ще бъде – Логос!

Славословете! Бях преди вас, след вас пак ще остана. Бъдете
сладкогласни. От извора ми пийте против изкушения. Не ме
заменяйте. Не ме доказвайте, защото – пътят съм и истината, и
животът. „ Не се гаси туй, що не гасне“. Аз съм вечен огън.

КОНКОРДИЯ

О, бедни ми Дантон! Вървя с навъсения ден край Сена. Светът
се е оплел в косите на гилотинираните. Питаш: Възможно ли е
да отнесеш родината с подметките на своите обувки? Напускаш
ли, когато си най-нужен? Показваш ми страхливци, скрити зад
високите прозорци от тълпата, която ще крещи пред ешафода ти.
Главата на народа покажи – ще кажеш на палача. Тя го заслужава!
Бастилията падна. Свободата на Дьолакроа обедини народите в
Европа. Ibi victoria ubi concordia. Победата е там, където е Конкордия.

Превръща в черни фигури мъглата, забързаните хора и мостовете.
Градините на Тюйлери, фонтаните, обелиска от Луксор застинали
прекрачват през остатъка от време. Коне препускат. Карети с
кочияши в ливреи трополят, покрай туристите вървящи в колони.
С обърнати усмивки от пъстрите чадъри посреща ме дъжда.
Прескачам облаците в локвите. Задъхано изкачвам хълма на Монмартър.
“Je t’aime”, изписано на 250 езика на плочици от лава! Хилядите катинари!
Спасително стремително над стълбите широки и „Сакре Кьор“ се извисява.

В метрото, скъпи ми Дантон, видях Иисус! Краката го боляха
и беше променен. Приличаше на негатив и отпечатъка му в
сменящите се отблясъци в стъклата на мотрисата ме впечатлиха.
И осемте камбани в Нотр Дам, не биели в синхрон, той отбеляза,
въпреки че беше глух. Предложих мястото си. Кръста нося – рече,
до площад Конкорд! Седна и кротко се загърна в старото манто.
Стихиите създават хаоса, за да преминат после в хармония.
Ibi victoria ubi concordia. Победата е там, където е Конкордия.

ГРАВИТАЦИЯ

В синия сняг моят Ангел- хранител зарови крила, заболели от
непрестанно размахване. Докога ще те пазя! Не ти ли главата
увря! Гравитация! – изкрещя и заспа под прозореца в пряспата.
Патологичен лъжец със синдром на Мюнхаузен. Търси внимание.

Светът е илюзия, живеем в Матрица. Кое е лъжа, кое е пък истина
ще гадаем. Слаб ми е ангелът. Уморен. Не ме чува, когато го питам:
Къде да я дяна тази любов? Тя в мен отлежава. Понякога черпя с нея
приятели. Препих. Пропих се с нея. Стих посветих. Вече я мразя.

Моят пазител на ухото шепти: Потърпи, потърпи. Знаеш, всичко си
идва с времето… Дааа. Мързи го. Дефектен е. Истинските изпълняват
желания. Поднебесни приятелю: Как се лекува онова, дето го мразиш?
Дяволски лесно е. Любовта се лекува с любов и кръгът се затваря.

Илияна Кръстева