ВЕЛИКО МАРИНЧЕВСКИ С ИЗЛОЖБА “ГРАФИКА” В ГАЛЕРИЯ “РАКУРСИ” – редакционен анонс
Велико Маринчевски представя изложба “Графика” в столичната галерия “Ракурси” между 6 и 21 ноември 2025 г. Вернисажът е на 6 ноември от 18:00 часа в залите на галерията на ул. “Хан Крум” №4А.
Изложбата отново е резултат от творческата работа на автора в Китай и естествено продължение на предишни негови представяния в галерия „Ракурси“.
Творбите са създадени в ателиетата на международната Графична база Гуанлан (Guanlan Printmaking Base) през последните две години.
*
Графичните листове представляват диптихи и триптихи с ясно изведени символни форми.
Визуалният език е съзерцателен и лаконичен, с нюансна тоналност, създаващи наситена атмосфера на тишина, светлина и дълбочина. Графиките разгръщат съвременно изразяване, резониращо с източните естетика и дзен философия – с пълно присъствие в момента, където формата става медитация.
Триптихът като формат има дълга традиция и използването му предполага разгърнато време-пространствено повествование. Пълна Луна, Бамбукови стебла, Лунен лъч, Птица, Камък с отражение…
Пълнолунието е архетип: пълнота, цялост, светлина, просветление, съзерцание. Тъмният обръч на нощното небе подчертава сиянието ѝ.
Цялата творба може да се чете като път на съзнанието от космическо съзерцание към земно присъствие: Луната – източникът на светлина, съвършената форма, духовното.
Бамбукът, лотосът и птицата – животът в потока на времето, срещата с красотата, с прозрението, с мига.
Камъкът – заземяване, завършеност и вечност, съзерцание без търсене.
Всеки графичен метод е съзнателно използван според философията на обекта, изграждайки единно пространство от образ и състояние.
Плътността на формите, изразени чрез сложността на офорта и акватинтата, се изравнява с празното, равномерно пространство – фонът, отпечатан чрез лекотата на ситопечата.
Светъл, топъл, охра-сив – той е едновременно заден план и активно поле на съществуване, което възвишава формите (Празнотата не е липса, а пълнота).
*
Да се вгледаме и в следната графика:
Можем да усетим формата на земни и космически елементи – маскоподобна структура, в която се появява тъмно небесно тяло – то потъва, като някаква изгубена Луна в пастта на Дракон!.. Изчистени линии, напомнящи копие и листо или облак и дърво. Тази игра между земното и небесното създава усещане за баланс и съзерцание.
От една страна, творбата носи белези на българската графична традиция – експресивност, внимание към детайла и символиката на човешкото лице. От друга, в нея се усеща влиянието на източната естетика – минимализъм, празно пространство и връзка с природата.
Резултатът е съвременна композиция, в която културите се срещат и взаимно се обогатяват, а зрителят е поканен да открие собствените си асоциации и вътрешни светове.
В заключение може да се каже, че ограничената палитра (черно, сиво, светла охра) е минимализъм, който не стеснява, а кондензира смисъла, придава плътност, текстура, дълбочина чрез нюанси и пространствена яснота. В изобразеното минимализмът на формите е израз на максимализъм на значението.
редакционна статия
източник: Галерия “Ракурси”
