ВЯРАТА В ЧОВЕКА НА ДРАГАН Й. РИСТИЧ – рецензия на Димитър Анакиев

(Няколко думи за „Обявени“ 5)

Драган Й. Ристич събра публикациите си през последните 5 години в книгата Obznanjeno 5, която, вярвате или не, има 140 страници. Това са хайку и танка публикации предимно, по целия свят и на различни езици, както и преводи, хайбуни и по-кратки текстове.

Някой каза „човек може да вярва или в Бог, или в изкуството, или в човека, но най-трудно се вярва в човека, особено във времена като нашите“.

Драган Й. Ристич, представяйки творчеството си през призмата на избора на различни редактори, показва, че вярва в хората, вярва в човека.

По тази черта той е близък до Кобаяши Иса, чието творчество е доминирано от човечеството, а по отношение на широтата на творчеството си Драган напомня на Шики, който пише както хайку и танка, така и есета и така става първият японски „бунгакуша“ (писател) – до Шики е имало феодално разделение на форми, така че „хайджин“ пише само хайку, а „каджин“ само танка. Дори днес това разделение е много активно.

Творчеството на Драган е украсено с прекрасна хармония, в която няма противоречия. Той еднакво уважава различните форми и редактори от белия свят, както и редакторите на местни конкурси, той е едновременно космополит и местен патриот, който уважава и цени писането на хайку на лужишкия език и диалектите на района на Ниш.

Вероятно неподправената филантропия е причината Драган да подхожда към писането като към вид активизъм. Участва в немски „кукай“ и антивоенни антологии и верижни стихотворения; той държи на мира и сътрудничеството между балканските поети точно толкова, колкото и на свързването на поетите по света. Драган е автор на някои от най-добрите антивоенни хайкута в този регион.

*

Obznanjeno 5 е своеобразна хроника на нашето време, разказана чрез фрагменти от кратка поезия и проза. Този документален подход е изобретение на Драган и трябва да се подчертае като вид нов жанр, предложен ни от Драган Й. Ристич.

И затова Obznanjeno 5 е интересно четиво, което искрено препоръчвам.

Книгата вече предлага подбрани хайку, танка и проза и нямаше какво да избирам. Не мога обаче да не завърша този кратък текст с хайку на Драган, което ми е особено на сърце:

Срещнах дявола,
но сложих маска
на безразличие.

Включих това хайку в „Български хайку речник“ – първо заради качеството му и второ, защото Драган е доказан приятел на българския народ. Той не само превежда от български, но и участва като селекционер в български състезания. Освен това Драган насърчи нишките поети да пишат хайку на местния нишки диалект, който е по-близък до българския, отколкото до сръбския, и успя да култивира кръг от поети от Южна Сърбия, които като културно явление принадлежат повече на българската култура, отколкото на сръбската.

Наскоро ме помоли да прегледам сборник с хайку на една поетеса от Нишка Баня и с изненада видях, че тя използва български думи в текстовете си, които не съществуват в сръбския.

За съжаление българския културен елит, разяждан отвътре от негативни чужди влияния, няма достатъчно сили и най-вече независимост да поддържа и да бъде майка на своята култура в непосредственото си съседство.

Това дело за българската култура се извършва от ентусиасти като Драган Й. Ристич.

В отдавнашен разговор той ми довери, че любовта към българския народ му е предал баща му, който прекарва Втората световна война в България и не искал да се върне в Сърбия след войната. Единственото нещо, което го принудило да се върне, е фактът, че имал тригодишен син в Ниш.

Димитър Анакиев

В книгата са включени текстове, публикувани в сп. „Картини с думи и багри“, бр. 3/2023, бр. 1/2025, както и в книгите на изд. gabriell-e-lit „Тан-ку за Украйна. Световна хайку и танка антология“, съст. Димитър Анакиев, С., 2024 и „Година на Змията“, С., 2025 – бел. ред.