ВИДИМОТО НЕВИДИМО НА КРИСТИЯНА СТОЙНЕВА – редакционен коментар
“Има ли по-подходящо време от началото на лятото да бъдат представени новите живописни ВИДЕНИЯ за живота и любовта на Кристияна Стойнева!
Винаги изключително чувствителна и дълбоко проницателна, тя ни озарява с вярата си в доброто, смелостта, красотата, със способността си да мечтае и претворява ВИДИМОТО НЕВИДИМО в колоритни образи.
Нейният живописен калейдоскоп прави живота ни по-ярък и цветен.
Петата й самостоятелна изложба бе открита от директора на Художествена галерия Перник Елена Темелкова и ще продължи до 13 август.“
*
С тези думи Първолета Маджарска изпрати до редакцията по наша молба снимки на десет картини от новата самостоятелна изложба на младата художничка в галерия “Кракра” – Перник.
Синьо-пясъчната палитра напомня за море, небе и слънце – цветовете на лятото… И търсим в платната разпилени форми и настроения, които допълнително се разпадат пред зрителя, за да следват и изграждат собствените му представи за света – видимо-невидим.
Пейзажът оформя силуети, голото тяло търси пълнотата и облечеността си в петната на мазките, очертаващи още по-неясните силуети на скрити мечти и копнения.
А после – палитрата губи цвета си. Акварел или графика – техниката няма значение. Обезцветяването граничи със сън и мъгла, бели зъзнещи нощи, заскрежени платна…
За да се върнем отново към яркия ден – пясъчно-синьото на стар параклис, потънал в зеления рай на планински пейзаж. Тук четката на художника не загатва – петната са ярките същности на небе, потънало в езеро, на треви и листа, пиещи слънце.
Освен абстрактните форми и пейзажите, много настpоение в тази изложба носят натюрмортите със своя декоративно-делничен характер. Творецът е успял да улови красотата на мига; онази яркост на съприкосновението ни с прекрасното, което можем да отминем без да забележим, но… сме забелязали.
Зрелостта на трите червени ябълки, несъвършени в своята нахапаност, захвърлени до бяла кърпа… Изяществото на простотата на синя кана, допълваща червеното на купа с нарове… Отблясъкът на жълта ябълка, оглеждаща се в черната глазура на чаша с мляко… Диагоналната композиция тук е подсилена от дървена лъжица, чиято охрена плътност нарушава и стопля черно-бялото общо излъчване на платното.
И ще завърша с този гарван. На пръв поглед, като натюрел и живописна техника напълно различен от общото усещане, което създава изложбата.
Но, може би точно той, Гарванът, е оня пазител, който стои на границата между видимото, невидимото и видимото невидимо.
Да пожелаем успех на художничката и на нейната пета самостоятелна изложба! И вдъхновение!
редакционна статия
източник: Първолета Маджарска
