ВОДАТА ПЛАЧЕ – стихотворения на Анжела Димчева
СКАЛАТА НА АФРОДИТА
Окъпан макът от роса
на вятъра подава чашки,
а русокоса светлина
простира плаща си
над тези бели планини –
морета мраморни,
над тези брегове,
които пазят амфори.
Земя на богове и храмове,
на нимфи и сатири,
защо ли точно тук избра
божествената Афродита
да плува в пяна от любов
сред морските талази
и гола като благослов
да бъде символ на съблазни…
Минават векове,
изгряват залези,
маслинови гори цъфтят във бяло,
вълните все така целуват плажа,
а вятър носи аромата портокалов.
Но ето плуват двама влюбени
и днес край кипърска скала,
на мит превърната…
И като в приказка изгубени
мечтаят някога да се завърнат,
да пият огненото вино
в златни кани,
да срещнат в Пафос жива Галатея,
а в руини, заливи и храмове
да търсят тайствения скиптър,
чрез който царствените Птолемеи
са властвали над Кипър.
Кипър, септември 2023
ОТВЪДНАТА ВОДА
Река прощална. Ничия река.
Прохладно и подвижно безразличие.
Калин Донков
Нощ, която се смее,
рани, които танцуват,
а цялата моя надежда
в реката студува.
Бърза нетърсена жажда,
чаша любов, чаша отрова –
реже дъждът по паважа
моите мисли окови.
Пролет ли търсим накрая?
Тази възможна раздяла –
не е роля, която играя,
нито процесия в бяло.
Жива водата лекува,
лягам под връх от тъга,
Спуска се сняг ранобуден,
мие, измива дим и ръжда.
Всяка надежда е зима,
всяка любов е порой,
ако забравя и твоето име,
значи танцувам в небесно хоро.
НИМФЕУМ
Някъде в дебри Родопски,
до Каснаково и Клокотница,
нощем нимфи танцуват
под божествена музика
от златната лира Орфеева.
Точно тук, в нимфеума,
тайнството от векове привлича –
светилище на Афродита,
храм на любовта и на магията,
тракийски олтар за девици…
Топло е и в танца на цветята,
в хладни струйки от аязмото
всяка болка мигом чезне,
а къпещата се в роса зачева…
Богинята на любовта е тук –
в земите ни християнски,
не ни трябва град прочут –
нито дворци и брилянти…
Ще дойде ден, когато водата
ще бъде по-ценна от златото.
ЗАЛЕЗ НАД ЛИСАБОН
„Няма друг рай освен изгубения“
Хорхе Луис Борхес
Омарът плаче от витрина екзотична,
страстта напълва чаши с вино,
а палмите кръстосват златни шпаги.
Раняват облаците катедрали,
но Богородица ги гледа стихнала –
толкова безсмъртна,
толкова обичана.
Тълпите бързат към брега на Тахо –
под купола на Триумфална арка
стъпките на вековете слизат…
И сякаш времето се преобръща,
морето срича стария си катехизис,
а Магелан се ражда същият –
готов да тръгне към мечтата синя.
И само чайките нехаят в танца си
дали това е Раят на земята,
или просто всеки ден е залъкът,
с който залезът ще ги нахрани…
Португалия, ноември 2017
ГЪЛЪБИТЕ НА СОФИЯ
Те не будят принцеси с изискани трели,
те не красят езерата в царски покои,
те не участват в карнавално веселие,
нито ловуват като совите нощем.
Те са хлябът и водата на София –
гълъбите – дух, живот и философия.
По уличните водоскоци пърхат,
трохите са тяхната манна небесна,
но дали са знак за милосърдие?
Всеки порив свършва наесен…
Снегът чернее, задушен от трафик,
от гневни хора и надменни реплики,
безшумен и тъжен се спуска здрачът,
но куполът на „Невски“ е гълъбова крепост…
Бели гълъби кръжат безкрай над нас,
но кой ли вижда в тях Светия Дух?
Забравен гасне символът на гения Пикасо.
И пада над Европа
Ковид,
страх
и кървав пух…
ЛОНДОН ПРИВЕЧЕР
Ще изпия чашата с отрова
зад стените на Тауър… –
прошепна главната героиня.
Кой ли днес чете
подобни романи?
Гарваните имат нова роля –
два плакета, три магнита.
Щастието е възглавница от камък,
думата „любов“ виси над пропаст,
макар и обесена, тя е красива…
Светват фенерите –
неонови лебеди в мрака –
а мъглата в мощен прожектор
стене зад кралската стража.
Някой хвърля порцелан
в черните води на Темза,
но Окото на хилядолетието
всичко вижда и разказва…
Рано е за Вятъра на промяната,
не си отивай, магьоснико Дикенс…
P.S. Брекзит гилотинира Европа –
няма го Зевс да я спаси от себе си.
Великобритания, септември 2019
СОК
На Албена Фурнаджиева
Мравките добиват сила да летят,
пълзенето остава за човека.
Сигурното не е остров, нито връх,
сок от слава замирисва на оцет,
но щом ухажваме страхът,
всяка рана-билка или обич-кръв
ще ни вкоренява.
В пясък се ражда море,
с пясък завършва.
Но красиво е в дантелата от ветрове
като в последната обител,
в която капчиците звезден сок
крилата благославят,
а всеки феникс никого не пита –
нито воден, нито земен бог –
дали изгарящ да лети,
или прекършен да мълчи…
ПОСВЕЩЕНИЕ
Ти, който бдиш от небесата…
Пенчо Славейков
Белязаните с Божията милост
да бъдат рицари на Словото
източват капките мастило
от вярата – по-тежка от олово.
И всеки дар от небесата слуша
туптежа на кръвта от вековете
и под житейската градушка
човек забравя клетви неусетно…
Забравя, че поетът е като стъкло
и горд допива чашата от думи.
Завива се с метафори и кротко
по езерото Комо най-щастлив отплува.
МИДАС
– Природата линее в моите ръце,
плодът застива в свойта красота,
червеят, и той замръзва в златна поза,
нежна плът не мога да докосна,
о, да можех аз поне вода да пийна,
изпръхналите устни да поръся,
но изворът, уви!, на златна лава
се превръща.
– Но ти желаеше властта,
с която боговете разполагат.
– И най-могъщият на този свят
осъден е на смърт без мириса на хляб,
без речната прохлада на гората,
без виното, което като еликсир
в душата ми поражда сто желания.
– Да бъдеш господар е кървава наслада,
богатството бронира твоето сърце
с умората от струпаното злато.
– Зная днес каква велика сила
крие златото недостижимо,
но щом ме алчност заслепи
с постове, пари, омрази и лъжи,
изкуши ме нечия прокоба зла
от живото – мъртвило да творя.
– Безжизнената същност на нещата
засища алчността,
но винаги наказва свободата.
О, Мидас,
ти си роб на златната магия,
твоята мечта и твоя гилотина.
Пактол не пречиства вече грехове,
самата тя е пъклена отрова,
бащи оставят свойте синове
под мириса на атомния покрив.
– Нима умирам аз,
нима съм нищо повече
от златна мумия…
– И пак ще израстат цветя,
недокоснати от алчни пръсти,
и пак косите на дъжда
ще радват необята пъстър,
и пак плътта ще броди
през мрак и светлина,
вода и въздух,
о, благословена мъдрост
на висшата природа.
Анжела Димчева
из подготвяната за печат стихосбирка “Водата плаче”
