„Воден дневник“ е новата изложба на Марианжела Анастасова – художничка, чиито експериментаторски търсения следим и която продължава да разширява границите на абстрактната живопис. В този цикъл вода, акрил и движение се превръщат в първоизточник на образи, а творческият процес започва не от идеята, а от самия материал.
„ВОДЕН ДНЕВНИК“ НА МАРИАНЖЕЛА АТАНАСОВА – редакционна статия
АНОНС ЗА СЪБИТИЕТО
Галерия „Ракурси“ представя изложбата „Воден дневник“ на Марианжела Анастасова – художничка, чиито творчески изяви следим и чийто експериментаторски дух неизменно ни впечатлява. От 10 до 26 септември 2026 г. тя показва нов цикъл живопис и кратки видео истории, в които водата е не просто материал, а партньор в създаването.
(Вижте предишната ни публикация за Марианжела Анастасова тук.)
Анастасова е космополитен автор, завършил Френската академия за изящни изкуства и Мексиканския национален автономен институт. В последните години тя работи с техниката на Хелен Франкенталер – акрил и подобрител на разливането върху неподготвено платно. Този метод преобръща традиционната логика на създаване: вместо образът или идеята да водят процеса, именно боята, разлята в локва вода, става първоначален източник на форма, движение и смисъл.
Водата е носител на информация – идея, която науката изследва отдавна, но в изкуството на М. Анастасова тя придобива ново измерение. Художничката се вслушва в промените на цветните петна, в тяхната импровизация, която напомня музикални вариации. В този абстрактен диалог се достига до интуитивна кулминация, до баланс и хармонична наситеност, която разкрива атмосфера, усещане, а понякога и реални обекти, същества или истории.
Тези образи често отразяват подсъзнателни състояния – лични, но и свързани със света около нас. Методът преобръща съотношението Мисъл/Образ и води до разкриване на тихи, вътрешни истини. Марианжела Анастасова документира процеса в кратки видеа, които също са част от изложбата.
Откриване: 10 септември 2026, 18:30 ч. в галерия “Ракурси”
ПОГЛЕД КЪМ КАРТИНИТЕ
Но, какво всъщност, да очаква зрителят?
Двете картини, които художничката споделя преди откриването, разкриват ведро, закачливо настроение и показват как експериментът може да се превърне в метод.
Марианжела Атанасова – изложба “Воден дневник”, галерия Ракурси, 2026 г. – Ех, да бях пчела – 120 х 90 см.
Марианжела Атанасова – изложба “Воден дневник”, галерия Ракурси, 2026 г. – Земята, усети я – 120 х 90 см.
„Wish to be a bee“
Тази работа е като малък визуален дневник на въображението – светът е наситен с цветове, които не описват, а създават настроение. Фонът е разлят, почти музикален, в жълто, зелено, розово и синьо – петната се преливат като звуци, а върху тях се появяват фигури, изведени с бърз, уверен контур. Пчелата, мишлето, цветята и надписът „wish to be a bee“ създават усещане за игра между реално и мечтано, между сън и творчески акт. Тук линията не е граница; тя не отделя, а свързва. Това е живопис, която мисли чрез цвят, а не чрез форма.
„The Earth; just feel it“
Второто платно създава усещане за стабилност и дълбочина; тук цветът вече не е само фон, а среда, в която всичко живее. Топлите червени и оранжеви тонове се срещат със зелени и сини полета, като дъх на земя и въздух. Линиите са почти прозрачни – те не описват предмети, а следи от движение, като спомени за растения, листа, плодове. Надписът „The Earth; just feel it“ е ключът: това не е пейзаж, а усещане за принадлежност. Картината не иска да бъде „разбрана“, а усетена. Една покана към зрителя да се довери на сетивата, не на анализа.
редакционна статия
източник: галерия “Ракурси”
