Текстът на Димитър Анакиев, който следва, може да бъде ситуиран в полето на съвременните изследвания върху национализма, политическите идеологии и културната идентичност. Авторът предлага интерпретация, която се движи между историческия анализ, политическата философия и социологията на националните движения, като поставя акцент върху напрежението между етнокултурния национализъм, либералния универсализъм и посттоталитарните идеологически матрици, които продължават да структурират публичния дискурс в България.

Статията разглежда национализма не като ретроградна идеология, а като концептуален инструмент за колективна самоидентификация, който функционира в рамките на т.нар. устойчива културна същност (cultural core) и национален наратив. В този смисъл текстът може да бъде прочетен като критика на нормативните модели на либералната политическа теория, които често редуцират национализма до „опасна“ или „архаична“ форма на социална организация, без да отчитат неговите исторически и културни специфики.

Макар изложените тези да са полемични и да засягат чувствителни теми — като политическа легитимност, идеологическа хегемония, национална митология и геополитическа зависимост — те представляват ценен материал за анализ. Публикуването на този текст има за цел да разшири рамката на дискусията, като предостави възможност за критично осмисляне на различните модели на национална идентичност и тяхната роля в съвременния обществен дебат. – бел. ред.

“ВРЕМЕ Е ЗА НАЦИОНАЛИЗЪМ — КРАЙ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПРЕДАТЕЛИ” – статия на Димитър Анакиев

Политически феномен, който не можем да пренебрегнем – 25 години на БНС-НД

„Борбата е баща на всичко и цар на всичко.“
Хераклит от Ефес

1.

Българският национализъм винаги се е отличавал по своите характеристики от национализмите в региона. За разлика от гръцкия и сръбския национализъм, той никога не е бил шовинистичен и винаги е имал силно културно измерение. Въпреки това, българският национализъм е най-мразеното политическо явление на Балканите, срещу което външни и вътрешни фактори действат синхронно. Това е така и днес.

2.

Краткият текст, който следва е свързан с два повода, първият е скорошна лекция за национализма на професор Александър Кьосев, а вторият е четвъртата годишнина от войната в Украйна и моят хералдически поклон (паметен герб) на шестимата български доброволци, паднали във войната, сражавайки се за Украйна.

Национализмът е идеология, необходима за всяка нация, която разбира себе си, живота си в настоящето, миналото и бъдещето и която търси своето автентично място в света. Това означава, че теориите за национализма, освен универсалните си характеристики, имат и свои специфики и не могат да бъдат прилагани универсално „в готов вид“. Например, либерализмът е израз на американския национализъм, нещо „органично“, иманентно на американската култура, но в България или Япония, например, той е преди всичко катализатор на модернизма, а не израз на традиционната култура.

*

Сред любителите на либерализма в България много често се наблюдава тенденция за отъждествяване на американския (“западен”) и българския национализъм.

Така се повтаря практиката от миналото, когато българският национализъм беше отъждествяван с руския и съветския национализъм. Негативните последици са пред нас.

Впечатлението ми е, че повечето български интелектуалци днес имат много малък опит с мултикултурализма и малцина участват в културен обмен, така че имат повърхностни познания за българската култура и нация. Ето защо създателите на обществено мнение в България, които са били обучавани от агенти на ЦРУ от една страна, и от агенти на КГБ от друга, показват много често срещано „чалгаджийско“ отношение към българската култура, което се стеснява до две теории на модернизма: либерализъм и марксизъм.

*

Модернистките теории функционират много добре в нации, създадени по време на модернизма, например в Словения, 30-годишна държава, или САЩ (250 години), но България е предмодерна държава, която скоро ще отбележи 1400 години съществуване. Това само по себе си подсказва, че модернизмът у нас и в Словения или Сърбия не може да бъде едно и също нещо. Трябва да търсим модели за подражание в онези успешни съвременни държави, чието историческо време е близко до нашето. И затова обичам да давам пример с Япония, с която, освен всичко гореизброено, имаме и митологични семейни връзки. Но нашите интелектуалци – модернисти – не се занимават с такива дреболии като националната култура и стриктно следват политическите матрици, към които са се обвързали.

*

В този смисъл лекцията на проф. Кьосев не е изненада, а особен поглед върху важната тема за национализма, чиято крайна цел е да утвърди, под прикритието на „научен поглед“, либералното разбиране за национализма, което подобно на марксизма вижда национализма като конкурент и враг в борбата за контрол върху хората и ресурсите.

Нещо повечи, проф. Кьосев подчертаваше, че не е националист (в медицината не е възможно хирургията да се преподава от някой, който не е хирург. В българската социология очевидно е възможно национализмът да се преподава от някой, който не само не е националист, но вероятно мрази национализма) и вместо национализъм препоръчваше „граждански патриотизъм“, което е вид терминологична измама.

В книжката си „Култура на лъжите“, която излезе миналата година, се опитах да разоблича няколко типични “терминологичните измами”, които сталинистите дълбоко са имплантирали в българската обществена култура с цел манипулиране на основния наратив. Тук виждаме, че подобна техника на манипулация се прилага и от българските либерали.

Работата е там, че патриотизмът не може да бъде алтернатива на национализма, защото всъщност е неразделна част от него: патриотизмът е емоция, а национализмът е идеология, две различни неща. Така че тук виждаме, че либералите от контролираната от тях публична сфера, индиректно, с подобни предложения на „алтернатива“ на национализма, отричат ​​правото на национализъм на българите. Това се прави тихо и незабележимо, манипулативно, а не открито и решително, както са правили сталинистите в продължение на 50 години. Когато обаче съберем всичко, сталинисти плюс либерали, почти век българите живеят в национална фрустрация, без право на своя национализъм, без право на свой национален жив организъм и свой националет „дух“ (Volksgeist), как би го казал Йохан Готфрид Хердер.

*

Разбира се, че съществуването на подобна национална антиполитика, която продължава почти век, не е съвместимо със съществуване на устойчива културна същност (митове и символи). Затова не е изненадващо, че много българи от време на време „мразят“ своята нация, подценяват я и не успяват да разберат нейната ценност, която непрекъснато е отричана в продължение на век, и следователно за някои българи „български национализъм“ означава русофилия.

В крайна сметка обаче виждаме, че политиката на българския антинационализъм има два корена, руски и либерален. Основната цел е умиротворяването на българите, в което християнската църква всеотдайно помага, и подчинението на българите на някаква по-широка геостратегия.

*

Ако беше временно и конюнктурно геостратегическо решение, би имало смисъл, но ако продължи цял век, през който господарите се сменят, а българинът остава трайно отведен на второстепенна роля, това ще доведе до национално опустошение, объркване и разочарование.

В днешно време, когато либерализмът слиза от сцената, без да изпълни, подобно на комунизма, идеалистичните си обещания, стана ясно, че и българската нация трябва да има своя собствена борбена идеология, и такава, която да извира от „устойчивата културна същност“ на българската нация и демонстрира истинност и морал.

Интересно е и, че в периферията на доминиращия русофилски/либерален публичен дискурс, такъв неподправен български национализъм съществува и се развива в неблагоприятен политически климат, който често включва незаконно полицейско насилие.

*

Докато работех върху паметните гербове на шестима български доброволци, загинали за Украйна на украинския фронт (показател за българска смелост, боен дух и готовност за саможертва par excellence, което за съжаление остава незабелязано от медиите), научих, че четирима от тях са били членове на националистическата партия Български национален съюз (БНС – НД). Това е партията, която организира „Луков марш“. В публичния ни дискурс често можем да чуем либерални гласове, които наричат ​​членовете на тази партия „фашисти“. БНС-НД обаче е редовно регистрирана партия, създадена през 2001 г.

Ето какво успях да науча за техните принципи:

* Източникът на българската идентичност е родът Дуло.

* Антикомунизъм

* Антипутинизъм и анти руски империялизъм —„русофилството“ е предателство на националните интереси (партията предлага забрана на „русофилските“ партии и ограничаване на достъпа до политически постове за “русофили”)

* Антимафиотизъм

* Евроатлантическа стратегическа и ценностна ориентация.

*

Очевидно БНС-НД е не само единствената българска политическа партия, която не е учредена от тайните служби, а е учредена въпреки тях. По това между другото БНС-НД се различава от националистическите партии в региона. Също така, за разлика от гръцките и сръбските националистически партии, БНС-НД категорично се дистанцира от шовинизма.

Основателят и идеолог на БНС-НД, Боян Расате (1971), заяви в интервю за медиите, че „шовинизмът е социална патология, която сърбите разпространяват по региона“, а когато го попитаха за българите в РСМ, той каза, че „никой няма право да принуждава хората в Македония да бъдат българи – българин е само този, който се чувства българин“, а когато го попитаха за антисемитизма, той отговори „това е сложен геостратегически въпрос, на който не мога да дам прост отговор“, и когато го попитаха за убийството в софийския МОЛ, той каза: „Загубих интерес към темата, когато разбрах, че става въпрос за конфликт между роми. Те са специален народ, който живее по свои собствени закони“, и когато го питат как коментира твърдението „Национализмът е последното убежище на негодниците“, той отговаря: „Това е казал някой негодник“.

Боян Расате и неговите последователи действат като хора с висок интегритет, и заявяват като своя цел „пробуждането на българския национален дух“. Много необичайно явление в свят, чиято цел е консуматорството.

*

Бих искал тук да обърна внимание към имената на българските доброволци, загинали за свободата на Украйна:

Светослав Славков, Михаил Боев, Михаил Русков, Владислав Младенов, Тодор Кузмов и Сергей Дачев.

Добавям към този списък и ранения Николай Йорданов.

Българският национален дух е буден!

3.

Създаването и четвъртвековното съществуване на Българския национален съюз като единствената партия на Балканите (а може би и в цяла Източна Европа), която не е учредена от тайни служби, е най-доброто доказателство за силата и неразрушимостта на българския национален дух и същевременно политически феномен, който ни позволява да наблюдаваме политическите процеси, които този текст разглежда. Ако сравним например действията на сръбските и българските националисти в последните войни, разликата е повече от очевидна. Първите убиват невъоръжени цивилни, вторите се жертват за справедливата борба на нападнатия (чужд) народ. Въпреки че нашите медии заглушават своите герои, те остават мълчаливо доказателство за български национален дух.

*

В този момент бих искал да припомня и един анекдот от Втората световна война: японски генерал Томаюки Ямашита¹, командир на 25-та японска армия, отговаря на въпрос на журналист за по-лесното от очакваното превземане на британската крепост Сингапур. Той каза: „Няма нужда да обяснявам защо армията на народ, чиито предци са дошли от небето, е победила армията на народ, чиито предци са произлезли от маймуни.“

Това подобно на хайку изречение кондензира културните противоречия, присъщи на човешкото социално развитие. Този кратък “хайку” коментар не претендира да бъде принос към дискусията за произхода на човека, а по-скоро иска да каже „народ без митология не е равен на народ с митология“, защото митологията дава духовна вертикала на един народ.

Този метафоричен израз има за цел да подчертае силата на духа, и именно самобитните български националисти, събрани в БНС-НД, които се идентифицират със също така небесния род Дуло, поставят акцент върху „българския национален дух“. Тази черта на българския национализъм трябва добре да се запомни – това е национализъм с духовна цел. Това го отличава от другите национализми в района, както и фактът, че неговият духовен принцип не е установен от човекобог възкръснал от мъртвите, като при сърбите и гърците, а по-скоро от митологичната и историческа сила на своя род.

*

След Боян Расате видях по някаква телевизия още едно лице на български националист от БНС-НД — Мартин Вътев (1991), историк от Плевен, той говореше между другото за това как русолюбивите не могат да бъдат български националисти.

Членове на БНС-НД са млади хора, спретнати, твърди, говорят кратко и ясно, държат се като войници. Приятна гледка за мен. Нещо, което вдъхва надежда за бъдещето на България, която е изправена пред трудни борби, и е хубаво да се види, че има млади хора, които не само са готови да се борят, но и имат ясни виждания за българската нация и артикулират това виждане без страх.

В края на интервюто с Мартин Вътев, младият водещ, 21-годишен, Пело Кръстев, вероятно симпатизант или член на БНС-НД, изпраща на своите зрители последно послание – мотото: „Време е за национализъм – край на националните предатели!“.

¹Ямашита печели прозвището „Тигърът на Малая“ заради бързата кампания, при която японците превземат целия Малайски полуостров и Сингапур само за около 70 дни.

Димитър Анакиев