Софийската опера отново доказа, че българското оперно изкуство може да стои рамо до рамо със световните сцени. Новата постановка на акад. Пламен Карталов по „Пръстенът на нибелунга“ превърна София в истински „Байройт на Балканите“ – с мащабна визуална концепция, прецизно музикално разчитане и силни артистични превъплъщения. Представеният материал, подготвен за списанието от Огнян Стамболиев и включващ текстове на музикалния критик д-р Клаус Биланд и оперния любител и познавач от Дъблин Франк Смит, следва новата линия на списанието да разширява своя обхват към сценичните и музикални изкуства. Тук визуалният език на постановката и вагнеровата драматургия се срещат в един от най-ярките успехи на българската музикална култура през последните години.

БАЙРОЙТ НА БАЛКАНИТЕ – ЕДИН СВЕТОВЕН УСПЕХ НА БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА! – статия на Клаус Биланд

Сцена от «Зигфрид» на Вагнер, пост. Пламен Карталов, Софийска опера, 2026

„Пръстенът“ от Вагнер в София, който си струва да се види!

Софийската национална опера откри своя трети Вагнер фестивал със „Златото на Рейн“ като прелюдия към втората продукция на академик Пламен Карталов от цикъла „Пръстенът на Нибелунгите“, осъществен само за 13 години (!) в
този, бих казал, „Байройт на Балканите“.

И това наистина е подходящо сравнение, тъй като Пламен Карталов е поставил девет от десетте произведения от Байройтския канон от 2010 година насам. И бих казал, че само той успя да постави на това високо ниво тези девет трудни произведения за толкова кратки срокове. Да, това, наистина, е нещо уникално в историята оперния свят досега, включително и в историята на Байройт!

Освен това, двете продукции от цикъла „Пръстенът“ от 2013 г. и 2023 г. по никакъв начин не са сходни. И двете са базирани на една щателно обмислена художествена концепция за целия цикъл.

Сценографията на Ханс Кудлих от Виена и светлинният дизайн на Андрей Хайдиняк, с мултимедия от Елена Шопова, са наистина естетически зашеметяващи в отделни моменти, като формирайки по един оригинален начин визуалните и драматични моменти на четирите вечери.

Оригиналните, решени с богата фантазия, костюми са дело на художничката Християна Михалева-Зорбалиева.

Първокласни певци като Веселин Михайлов като Вотан в „Злато на Рейн“ и, още по-добре, Арис Аргирис, може би първият гръцки Вотан във „Валкюра“ – последният говорещ безупречно немски – бяха изключителни, както и Даниел Острецов като пъргавия и интелигентен Логе и Пламен Димитров като простоватия, злобен Алберих. Гласовитата
Виолета Радомирска беше чаровна, привлекателна Ерда. Мартин Илиев отново покори публиката със завладяващото си превъплъщение като Зигмунд, представи както борбения му характер, така и страстната му любов. И бих казал, че беше много подходящ за тази трудна роля. Алма Лиза Бандаловска беше впечатляваща Зиглинда с драматичен темперамент, ярка, вълнуваща. Гергана Русекова – представи много успешно своята Брунхилда. Финалната сцена с нея и Аргирис беше
направо сърцераздирателна!

Сред неизменно отличните Валкирии – за разлика от тези, които видях и чух във Виенската опера, само преди две вечери – имаше една, която не беше от България. Микаела ди Каталано от Мюнхен, но и тя се сля безпроблемно с изключително убедителния ансамбъла на пъргавите валкюри. Константин Тринкс, който, подобно на много от българските певци, /учил при професор Рихард Тримборн, както и Микаела ди Каталано/, демонстрира пълното си диригентско майсторство на подиума на оркестъра на Софийската опера и балет. Със сигурна, умело водена ръка той поддържаше перфектен контакт както с музикантите, така и с певците, създавайки дълга, непрекъсната хармонична дъга през двете вечери.

Наистина изящно изпълнение на „Звън“ с оркестър, чийто звук беше значително подобрен от нови медни инструменти (валдхорни, тромбони и бас тромпет)!

Този „Пръстен“, според намеренията на Вагнер и неговия мит, с неговите последователно подходящи визуални елементи, които включват и модернистични елементи и великолепни, понякога в стила на френския живописец Марк Шагал, цветови вариации, е една от двете или трите най-атрактивни продукции, които се играят в момента в Европа и вероятно по
целия свят.

д-р Клаус Биланд,

музикален критик от редакцията на сп. DAS OPERNSMAGAZIN

ЛЮБИТЕЛИТЕ

Едно писмо от оперен любител, почитател и познавач на творчеството на Вагнер от Дъблин, Ирландия:

УВАЖАЕМИ АКАДЕМИК КАРТАЛОВ,

сега съм на 80 години и гледах за първи път цикъла на Вагнер в Ковънт Гардън през 1963 г., а за път – модернистична продукция на Виланд Вагнер в Байройт през 1967 г. През годините, тези години от 1963 до сега, посетих много, над тридесет мащабни продукции на целия цикъл в цяла Европа и Америка. И при целия този опит с „Пръстенът“ зад гърба си, аз определено оценявам Вашата постановка сред най-ярките, най-успешните досега!

Наистина, беше истинско удоволствие – от началото до края и се надявам да се върна в София следващия път, когато представяте „Пръстенът“ – надявам се догодина, през 2027!

Първото нещо, което ми дойде на ум, беше, че това е като „Пръстенът“ в постановката на Виланд Вагнер, брилянтно актуализиран за нашия 21-ви век.

Продукцията, осветлението, сцената, оркестровият звук, пеенето и актьорската игра бяха фантастични и напълно завладяващи. Мога да спомена толкова много подробности, но ще бъда точен и ще се огранича до няколко:

Съгласуваността между постановката, текста, музиката и сценичното действие.

Добрият вкус и пълното отсъствие на неподходящи сценични трикове и ненужни ефекти.

Интелигентността, която е в основата на всичко на сцената, режисура, сценография, костюми.

Чудесната дървесна птица в „Зигфрид“ – звук и визуализация в перфектна хармония.

Превъзходният, ярък и много силен катастрофален финал на цикъла.

Много разумната цена на билетите…

За разлика от София, не мога да не направя сравнение с настоящия Ринг в Дойче опер в Берлин – там беше един абсолютен, пълен провал от началото до края, при това при едно много по-високо финансиране от онова, с което разполага България и Софийската опера.

Чувам, че Софийската опера, вече я наричат „Байройт на Балканите! Наистина, каква обида за вашата превъзходна оперна трупа на София е да бъде сравнявана с оперния фестивал на града на самия Вагнер, където сега на практика „лунатиците направо са превзели лудницата!“..

С дълбока благодарност за едно от най-великите оперни преживявания в живота ми.

Продължавайте с чудесната работа и се надявам скоро отново да посетя вашата опера.

С уважение,
Франк Смит

30 май 2026

Материалът е подготвен и представен в редакцията от

Огнян Стамболиев