АНТОЛОГИЯ “ЧОВЕК”, ХАЙКУ И АВТОРИТЕ – статия на Габриела Цанева
На 10 май т.г., Разпети петък, стана литературен факт дълго чаканата сбирка „Човек. Антология на българското хайку“ на издателство gabriell-e-lit със съставители Димитър Анакиев и Габриела Цанева.
Книгата предизвика буря от емоции! Поздравленията, които получихме за това наистина изключително издание, бяха много, искрени и напълно заслужени.
Защото това, което представяме на читателя е един сериозен обзор на половинвековното развитие на хайку в България, който търси корените на тази японска поетична форма в българската духовност, култура, фолклор, философия и история, като ги намира още в 9-ти век, а може би и по-рано, в преддържавното ни съществуване. Нашето изследване показва, че хайку е поезия, дълбокоприсъща на народностната ни душевност като форма на изразяване и съотнасяне на идейни и художествени знаци, която прави и брод към бъдното…
*
Но имаше и друг вид реакция – на разпети петък бяхме и разпнати. Причините за това нелогично, неразбираемо отношение към книгата са различни. И не тук е мястото да ги разискваме. Фактът, обаче, че се намериха хора, свързани с литературата, които се опитаха да поставят под съмнение селекцията и подбора на произведенията, включени в антологията, ни подсказа, че е редно да осветим напълно нашата творческа лаборатория, като представим на вниманието на читателя част от творбите, изпратени от автори в отговор на публичната ни покана за изпращане на хайку, ренсаку и хайбуни, публикувана на 01.12.2023 г. в „Културни новини“ и в това списание. Всяка от тях има литературните и естетически качества да бъде част от антологията, но не е, поради ограниченията на регламента.
Произведенията по-долу /в онлайн изданието са поместени отделно/ са щрих, рисуващ пъстрия портрет на съвременното българско хайку, но показват и отклика и доверието на българските хайджини към съставителите на антологията и издателство gabriell-e-lit.
*
Всяко хайку, включено в електронното издание, както и в подготвяното печатно издание на книгата е добре премислено от съставителите и е включено като необходимо камъче от мозайката, която искаме да създадем. Мозайка, показваща достойнството на националната хайку поезия и хайку култура в България. Всеки стих, избран от нас е част от нашето виждане за състоянието на хайку у нас и е цвят от палитрата, цветче от градината, от които създаваме нашата картина, наречена „Човек. Антология на българското хайку“.
Богатството от качествени текстове, до което се докоснахме и от което имахме възможността да черпим, благодарение на отправената от нас публична покана е видно и от публикуваните творби в онлайн изданието на сп. „Картини с думи и багри“, бр. 1/2024, както и от онези, които използвахме като илюстративен материал в редакционните статии, свързани с дейността на издателството, като очаквани заглавия и нови книги, поместени в предходни броеве.
*
Факт е, че за да съставим тази представителна за нашата литература антология не се ограничихме само до избор сред творби, които ни бяха предоставени. Ние търсихме – онова, което е ценно.
Най-доброто, като хайку литература, като поезия, като естетика и майсторство. Но и най-доброто – като тематика, свободен изказ, бунт, търсене на нови пътеки. Онова „най-добро“, което прави българското хайку национална литература, което е характерно, уникално, оригинално… Което може да легне в основата на развитието на литературата.
Търсехме преходни и гранични форми, търсехме „ключови думи“ и „киго“, които не са копирани, преповторени, издекламирани…
И намерихме.
И го даваме на читателя!
*
Тази антология има задача и цел, която стои отвъд събирачеството; тя има задача и цел да анализира и изследва, да търси и трасира.
Напоследък се правят много сборници и антологии на принципа на събирачеството.
Прави се обява/покана към авторите да изпращат произведения на зададена тема, които произведения /обикновено срещу заплащане от страна на автора/ ще бъдат публикувани в сборник или антология с предварително изразено съгласие на автора творбата му да бъде публикувана.
От гледна точна на закона /Закона за авторското право и сродните му права/ всичко е изпипано. Имаме сборник или антология със съставители, които са автори на сборното произведение и множество автори със законово запазени авторски права върху включените в сборника произведения.
Обаче, нямаме литература. Имаме книжно тяло, често без особени художествени достойнства, което радва автори, съставители и издатели, защото им дава усещането, че са постигнали нещо.
Предполагам, че всеки е ставал в някакъв момент част от такова издание. И в това няма нищо лошо.
*
За да създадем „Човек. Антология на българското хайку“, донякъде, също подходихме по този начин. Дадохме публична обява за събиране на творби, като посочихме регламент. Дадохме и насоки към авторите за писане на хайку, ренсаку и хайбун.
И получихме много добри творби – много като количество и като качество, от които имахме възможност да избираме.
Именно така композирахме втората и третата част на антологията. За третата част – просто избирахме; за втората част – позволихме си волността да „създадем“ няколко ренсаку от изпратените за участие в антологията хайку на някои от авторите. Тези ренсаку просто съществуваха в поредицата хайку – трябваше само „да махнем излишните“.
Като главен редактор и издател на сп. “Картини с думи и багри”, вече повече от 5 години имам възможността да следя развитието на българското хайку. Познавам голяма част от активно творящите в жанра поети, повечето от тях като автори в списанието, но и чрез други техни проекти и изяви. Използвах творби, публикувани в сп. „Картини с думи и багри“, за да ги включа във втория и третия раздел на антологията, както и в следващите, необявени предварително раздели под общото наименование „Още“.
Защото, като редактор и издател на списанието, аз имам авторско право върху списанието.
Включването на тези творби в антологията има като непосредствена цел да предложи на читателя една по-широка перспектива към българското хайку, т.е. да му даде достъп до по-голям брой добри хайку и произхождащи от хайку гранични форми на изкуството.
КЛЮЧОВИТЕ ДУМИ
Но истинското, голямото достойнство на „Човек. Антология на българското хайку“ е нейната първа част и не разглеждана като мозайка от хайку на голям брой автори, творили през последните 50 години, а като част от изследването на хайку в контекста на мястото му в българската литература, културна традиция и език. В този смисъл, цялата първа част е само основа и основание за извеждането на онези ключови думи, които са сърцето на всяка жизнена национална литература.
Именно създаването на речник на ключовите думи е онова важно, съществено НЕЩО, което движи екипа ни, а настоящата книга е една прекрасна първа стъпка по пътя.
В този смисъл всеки стих в тази антология е своеобразен цитат, който има за цел да покаже жизнеността на определени думи и тяхното ключово значение за изразността на езика, за способността му да строи метафорични конструкции и да създава нелинейни, прекъснати внушения.
ЗА РАЗДЕЛИТЕ “ОЩЕ”
Хайку и свързаните с хайку форми не се изчерпват с ренсаку /тематична поредица/ и хайбун, представени в трите раздела на антологията, с които представихме „класическите“ форми на проявление на хайку.
Много съществена част от онова, което може да се нарече хайку култура е хайгата с нейните различни превъплъщения – от класическата хайга, до фотохайга и хайга-картина – всичко това е онова вълнуващо съприкосновение на образа-текст или текстът-образ, което има ново послание – различно от самостоятелното послание на текста или изображението.
Но хайку се простира и по-далеч, като поражда и други смесени, гранични форми, които нямат наименование, но това не е причина да ги отминем.
*
Такива форми представяме в този раздел – хайбун с рисунка, или може би хайга с прозаичен текст… или просто още едно лице на хайку.
Интересни са и формите на хайга-ренсаку – тематична поредица от хайга.
Или ренсаку-диалог.
Хайку, оказва се, може да излезе от двумерността на листа и да се всели в скулптура? Какво е това? Триизмерна хайга? Нещо друго…
Колко са проявленията на хайку? Нито можем да ги изброим, нито с такова изброяване бихме изчерпали темата… Защото хайку е същността на живота и на живото изкуство, което вечно се променя и търси своите нови пътища и образност.
д-р Габриела Цанева, съставител и издател
