ЗВЕЗДНИ ПОСЛАНИЯ – рецензия на Надежда Бонева
Както първата стихосбирка „Пеещи безумства“, така и „Дама Трефа“ на Ради Стефанов Радев пораждат усещането, че той е нестандартен поет, различен, налагащ себе си автентично, нееднозначно, многопластово като стил, поетика, чувствителност, лично присъствие, които предизвикват силно емоционално въздействие.
Още заглавието, както и всичко останало в поетичния му свят, е далече от стереотипа и клишето, от обикновената поетична вълна, която залива книжния пазар. Лирическият свят на Ради Радев е уникален, несъизмерим със съвременната българска поезия, съизмерим е с музикалната поезия на Дебелянов, Лилиев, Яворов… Поезията му е симбиоза от класическа и модерна поетика с изразните средства на музиката, живописта и лириката, плод на една чувствителност, чужда на съвременната реалност, изпълнена с посредственост, егоизъм и отчуждение, с носталгия и съновидения на други естетически ценности.
*
Независимо, че скръбта и болката са доминиращи, стиховете на Ради Радев не пораждат усещане за отчужден, модерен умозрителен индивид, изпълнен с омраза и презрение, с нарцисизъм. В лирическия герой на Ради Радев всеки от нас без усилие може да открие себе си с приливите и отливите на страданието и любовта, които могат да ни възвисят или да ни покажат бездните на ада. Любовта в поезията му е извисяване, освобождаване от греха, прошка, себеотдаване. Тя е пиететна, сюблимна, благоговейна, ефирна като недосънуван сън, като стихващо ехо, изгряваща „след нощните безумства”, умираща след прозрения като:
„Аз не успях да нарисувам слънцето.
По орбитата нямам диря.
Събрах мъгли, измислям си безсъници
и ежедневно нещо в мен умира…”
„… Жадувам те.
Безумно си ми нужна
в безумствата на небеса и залези.
Рисувам бялата ти сянка
по сянката на побелялата палитра…”
*
Любовта е живот, победа над смъртта. Колкото и абсурдно да изглежда отчаяният вик към Отвъдното /както е при Мунк/ може да пробие камък.
Музикалният ритъм на стиха /със сонатни акорди и паузи, с нощна тишина и ромон на капчуци/, музикалното звучене на думата, доближават Ради Радев до поетиката на Дебелянов и някои поети от епохата на символизма. Думата изпълнява функцията на петолиние, четка, длето, които изпълват поетичния образ, поетичната ситуация с музика и багри, с богати смислови и емоционални акценти.
В поезията на Ради Радев е възможно всичко. Взаимноизключващи се полюсни любовни чувства и образи, както е в цикъла „Случайни попадения” от „Дама Трефа”, дълбоки философски озарения, както е в „Трактати с Епикур”, гротескни алюзии за съвременността в цикъла „Озъбени стихове”. Възможно е мълчанието да говори, да говорят небеса, залези, оазиси, възможно е „ с хорал от пеещи безумства душата му да премине през света”.
Това са метафори – оригинални, силно въздействащи, които ни отпращат към една трудна поетично-стилистична фигура – оксиморона, при който логиката на пръв поглед е несъвместима, както е несъвместимо и в същото време съвместимо присъствието на смъртта с живота, на отчаянието с радостта, на омразата с любовта.
*
Възможни са различни оценки: обективни и субективни, но безспорно е признанието на голямата дарба /поетична и белетристична/, музикално-поетична, която свързва Ради Стефанов Радев с най-талантливите ни поети. Тя ни прави съпреживяващи, съпричастни на болката, пареща, изгаряща, изпепеляваща по нещо сънувано и недосънувано, неизживяно, изгубено, съдбоносно, съдбовно като преживяване и усещане, като озарение или извечен, изконен порив към нежността и любовта, за които се раждаме, които търсим, губим, очакваме с всички сетива в късия отрязък на живота.
Това очакване, пулсиращо като мисъл, чувство, петолиние, цвят, трепет, копнеж, докосване, или като мълния, взрив – силен, внезапен, разрушителен, но и изцелителен, превръща поезията на Ради Стефанов Радев във вълнуващо послание да избираме със сърцето си пътища и хоризонти. Тя съдържа и други изстрадани послания: всеки от нас да се опита да нарисува слънцето – не само в сънищата, за да се роди празник в сърцето, да поиска да бъде звездоброец, да лети като птиците, за да познае мига в безкрайността.
февруари, 2018
Надежда Бонева
“Дама Трефа”, автор Ради Стефанов, изд. “Студио 18”, Пловдив, 2023 г.
