ПЛАТНА С ЕМОЦИОНАЛНИ НЮАНСИ – рецензия на д-р Соня Гупта

Рецензия от Dr Sonia Guptа (поет, писател, автор, рецензент,  преводач), Индия към „СЛЪНЧЕВ ЛИФТ КЪМ БЕЗКРАЯ /SUNNY LIFT TO INFINITY”, английски и български, Стоянка Боянова и Минко Танев, издател: Cyberwit.net, Индия, декември 2022.

Стародавна истина е, че поезията предлага най-добри възможности за изразяване на скрити усети и чувства. Изкуство, което поетично пресъздава вълнения и преживявания в красиви платна,  ярко и цветно обагрени, съхранени завинаги в сърцето на читателя. В сходни картини са претворени откритията по страниците на две големи имена – Стоянка Боянова и Минко Танев, София, България. Тяхната духовна връзка е в бракосъчетание от великия Всемогъщ. Удивително е общуването и сплотеността им не само в личен план, но и в литературните пътешествия, където са хванати за ръце.

Самата аз съм издала седемнадесет книги самостоятелно, включващи сборници с поезия и разкази. С публикации съм в национални и международни списания, вестници и антологии. Редактор и  съставител съм на сборници с поети от цял свят.

Докато участвах в това пътуване, срещнах тези две обичани имена в литературата. И Стоянка, и Минко са писали рецензии за различни редактирани от мен антологии, добавяйки красота към страниците им с прекрасните си думи. Прочитайки техни материали, наистина можах да оценя духовната им дълбочина да анализират и предусещат недоизказаните поетически послания. Имах възможност да прочета техни стихове, директно докоснали читателските сърца.   

*

С огромно удоволствие пиша рецензия за книгата им и наистина се радвам, че имам тази прекрасна възможност. Третата им съвместна двуезична книга, публикувана от Cyberwit.net, Индия, озаглавена „Слънчев лифт към безкрая / Sunny Lift to Infinity“ се появява след „Върхове под звездите /Tops Under The Stars“ (сборник хайку) и „Road Through Worlds / Път през светове” (стихове от световни и глобални антологии и наградени в международни конкурси). Настоящата стихосбирка е съставена отново от забележителни и наградени творби на  двамата поети, популярни по цял свят със своето творчество – Стоянка Боянова и Минко Танев.

Книгата е в две части: първата – на Стоянка Боянова, втората – на Минко Танев.

ПЪРВА ЧАСТ – Стоянка Боянова

Стиховете на популярната поетеса кръжат около ярки теми като природа, любов, човечност, божественост, страдания, въображение, надежди и пр.  От творбите се усеща, че животът й преминава в прегръдките на щедра обич и близост с природата и хората. Всемогъщият, създал нашия свят, ни е дарил с изобилни блага. Майката природа е едно от тях. Авторката е изобразила красотата и разнообразието й по уникален начин: океани, реки, цветя, вятър, дървета, вода, риби, същества, птици, животни и пр. Примерно:

“ Солен e океанът и вълните са величествени.

Реките – животворни, пеещи и напоителни”.

 – „СВЕТОВЕ”

„Риби се гонят в езерото.

По водата плуват омиротворени лебеди.

Из въздуха се реят бели птици…”

 -„СРЕД ПРИРОДАТА”

Въображението и метафорите са впечатляващи и ни правят съпричастни.

„Облаци –

приличат на мъже,

които тежки делви носят,

приличат на жени,

които в синева се къпят”

– „ФАНТАЗИЯ”

„Синкави цветя. И сини пеперуди.

Синeока обич с  пламъчета Божии.

Хълм скалист изкачва  небеса  лазурни. 

Моят дом изгрява сред сияйни рози.”

                        – „СИН ДЕН”

Поетите са надарени с благодатта на неподражаеми размисли и множество впечатления ги вдъхновяват. Природата – едно от големите им вдъхновения е красиво отразена в няколко реда:

„Пият нектар от красотата родените поети –
приличат на колибри в цъфтяща градина.
Проникват в глъбините на космоса,
достигат с фантазия светове и галактики.”

                        – „СВЕТЛИНА ОТ ПРИРОДАТА”

Едно от уникалните богатства на майката природа е цикличната смяна на сезоните. Тук фантастично е доловена ярката им аура.

„Снегът вали с кристални маргарити.

Земята се покрива с бели калии.

Проблясват скрежни таралежи из косите ти,

поискали с очи да ги погаля.”

                      – „В ОЧАКВАНЕ НА ПРОЛЕТ”

„Листата огнени на клена

се носят плавно над земята,

понесени от палав вятър

със залеза да отпътуват.”

                          – „ЕСЕННИ БАГРИ”

„Сега е зима, мислите ми – пролетни.

Неустоим възход разпалва цветовете”

                          – „ЗИМНИ НАСТРОЕНИЯ”

До вчера разпознавах сценария на времето:

през зимата – дълбоки снегове и буреносен вятър,

напролет – цъфнали дървета сред зеленина.

Но днес природата е вече променена.”

                           – „СЦЕНАРИЙ НА ВРЕМЕТО”

Любовта е една от най-ценните благословии, дадени ни от Бог – нектарът, който изкоренява всяка омраза и агония, изпълвайки живота с благодат и веселие. Връзката в любовта може да преодолее житейските препятствия и странности. Интимното пътешествие не винаги е гладко; понякога е изпълнено с болка и раздяла. Магичността на „любовта“ е прекрасно отразена в тези стихове.

„Водата се изтече.

От отвора надникна 

на слънцето златистата глава.

Ти ме прегърна и двама продължихме

под седемцветната дъга.”

                        – „В ДЪЖДА”

„Запомних какво ми казаха ръцете ти.

Шепотът им бликаше от дълбините на душата.

От далечни времена.

От предишни прераждания.”

                        – „ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ЛЮБОВТА”

„От устните ти мед прокапва.

Магнeтично ме привличаш

под рояци от звезди.”

                         – „МАГИЧНИ ДУМИ”

„Обръщам се.

Ти сякаш ми пoдсвиркваш –

всъщност, птици чуруликат.

Скакалецът свири вдъхновен

сред мравки и къпини.”

              – „С МИСЪЛ ЗА ТЕБ ПРЕЗ ПОЛЕТО”

„Тази вечер Земята се къпе в цветове и ухания.

Аз те викам телепатично – Вселената чува моите мисли.

Представям си как си се втурнал от онази галактика

при мене да дойдеш в тази цъфнала вечер.”

 – „ЦЪФТЯЩА ВЕЧЕР”

                   Поетът, казват, е много близо до величието на Бог, запалил свещ на чистота и безукорност в сърцето му. Поетесата е изразила  благодарността и признателността си към Бог за неговото творчество и щедрост и се  моли за благополучието на всички създания.

„Бог говори на птиците с чуруликане.

На планината – с вятъра стене.

На вълка вие в душата му.

На теленцето разказва с мучене.”

  – „БОЖЕСТВЕНИ ПОСЛАНИЯ”

„Господи, моля те,

пречисти храма на душата ми – тялото,

храма на тялото – дома,

и храма на дома – града,

пречисти храма на града – държавата,

храма на държавата – континента,

храма на континента – планетата…”

– „МОЛИТВА”

                   В няколко реда прелестно е използвана силата на нейното въображение.

„Животът ни – движение на махало

от лява мъртва точка – до дясна,

от работа в сън – от сън в работа,

от изгрев до залез – от залез до изгрев.”

– „МАХАЛО”

„Помолих да бъда като небето,

което цяла нощ изтичаше с дъжда

и на сутринта остана цяло.

Помолих да бъда като реката,

която денонощно тече

и не пресъхва, а бърза по пътя си.”

– „АМБИЦИЯ”

                   Някои стихове са изпълнени с надежда и оптимизъм, вдъхновяващи читателите да преодоляват трудностите в живота.

„Утринно бърза калдъръмена улица.

Стъпвам от камък на камък по камък…

Представям си утрешен свят без пандемия.”

– „НАДЕЖДА”

„Внезапни фойерверки в редиците светлинни –

запалили сме лампи под нощните звезди.

Мечтая да  се върнат  щастливите  години,

в триумфа на доброто светът да ни върти.”

– „ОКТЕТ ЗА ПРАЗНИКА НА СВЕТЛИНАТА ДИВАЛИ”

                   Понякога авторът събеседва със  собственото си перо: оплаква се, възхищава се, дразни се, смее се: безкрайни чувства. Неколцина случаи  в колекцията отразяват подобна поетична страна.

„След толкоз удари и унижения

поезията в мене е травмирана.

Пречупиха стъблото й

и ето стихове не пиша.

„Не се оплаквай! –

казва ми животът.”

– „СЛЕД БУРЯ”

„Пиша писма по листенца от вишня –

вятър ги носи.

Стихове пресъздавам наум.

Вихри ги вдигат навъзбог към астрала

с шепота на листата.”

– „СТИХОТВОРЕНИЕ — Лирически лист”

                   Уникална черти за тази поезия е да преоткрива дълбокия смисъл в обикновените думи, директно адресирани към сърцата на читателите. Пъстроцветни чувства са вложени в микро-поетичните форми: „Щастие“, „Гордост“, „Семена“ и пр., силно осезаеми.

                   Накратко: творбите на Стоянка Боянова не се ограничават до един аспект от живота, а надхвърлят пределите. Чаровни и човечни, съчетали мелодията на любовта и мира, стиховете разтварят  сърцето й за всички емоции, пресътворени от перото.

Втората част на „Слънчев лифт към безкрая“, е от друг популярен поет – Минко Танев. Стихове на различни теми. Докато ги преглеждах, почувствах как авторът незримо внушава своите възгледи и опит в творбите си. И смисленото му послание към вселената. Пресъздадена е дълбоката му вяра в Бог и молитвата. Приветствани са силите на великия Всемогъщ.

„Боже, озари живота ми,

моите видения и пътища

със светлината си –

слухът ми Те вика,

очите ми молят.”

– „СИМВОЛИКА НА СЕНКИТЕ”

„Вдъхновен от любовта

падам ничком.

И сияйно заблестя

Бог във всичко.”

– „СВЕТЛА ПРОМИСЪЛ”

                   Някои от стихотворенията са подобно цъфнали рози в градината на любовта и романтиката, чувствата на влюбения към любимата са красиво изразени.           

„Да влезем в други времена тогава,

предчувствията светли да се сбъднат –

един художник в мен те обожава

и всички мои двойници отвъдни.”

– „ОЧАКВАНЕ НА ПРОЛЕТ”

„Приветствахме пороя – чуваш ли,

вали и в нашите души –    

виденията са отплували

край тоя бряг неутешим.”

– „ЛЮБОВ В СЕЗОН НА ДЪЖДОВЕ”

„Разпали в мен момчешкото въображение –

античен вик прониза младата ми същност.

И бяла блузка в дънкова пола ми се усмихва

все по-отчуждено.”

– „ПЛАСТИКА ОТ ДУМИ”

                   Някои  стихотворения изобразяват вложените  чувства на любов и възхита към свидни региони, близки на сърцето му: родината,Пловдив, река Марица.

„Възпявам те, мой град, огрян

от блясък южен и световен –

далеч отнесе слънчев спомен

и сърцевeдът Сароян.”

– „КАРНАВАЛ В ПЛОВДИВ”

Кристален звън от острова ме мами

и за момент притворя ли очи –

летя с велосипеда на баща ми,

главата ми над рамката стърчи.

– „ЦВЕТНА РОДИНА”

 „Мой е заветният бряг на Марица,
мои са тъмните водни селения –
там съм завинаги струна и рицар
на едно безподобно кресчендо.”

               – „ЗАВЕТНА РЕКА”

                   В други стихове е въплътена поетическата красота и магическа сила на въображението,  дарбата на поетите да пресъздават прелестни композиции. Поезията не е само колекция от думи, а има своя мисия. Да разпалва вътрешната сила на съзнанието за сътворяване на шедьоври.

„Приветствам ви, реалии магически,
тунел на сънища и на любови –
припламващият изход ме привлича
във въздуха с Божественото слово.”

– „ИНТУИЦИИ”

„Поезия мълниеносна

разпали вдъхновена свяст

и звезден порив ни докосна

в интимен час.”

              –„МИСИЯ” 

                   Присъстват и творби, отразили болката и страданието.

 „Бели тръни

с магарешки бодли

трънен венец изплитат –

новозаветен символ

на страданието.”

– „ТРЪНИ”

 „Кръгозора ми стъклен и бляскав

ураганният гонг да разбие –

да смете градовете от пясък

и скалистите камбанарии.”

– „СЪВЪРШЕНСТВО ОТ ДУМИ”

„Прекомерна, бърза смърт –

високосната година

жънеше с ръждясал сърп,

моя корен не подмина.”

– „ПАТРИАРХАЛЕН СИНДРОМ”

                   Поетът отправя послания към читателите да живеят смело. Примерно: мирът е по-силен от войната. Дори да идват връхлитащи бури, спокойната реакция надделява над страданието.

 „Но в погледа ми се разпръсва

вълната, гневно придошла,

и спусъкът се гали в пръста

над пърхащите ни тела.”

-„ПРЕВЪЗХОДСТВО  НА МИРА НАД ВОЙНАТА”

                   В тази колекция присъстват много стихове, претворили красотата на природата на планета, вселената и сътворението на Създателя. Задълбочеността им е трудно описуема.

*

                   В ЗАКЛЮЧЕНИЕ,  колективната стихосбирка на Стоянка Боянова и Минко Танев е   забележителна и смайваща. Стиховете им не са ограничени тематично, а се разширяват в безкрайни аспекти. Разпалват пламък на вдъхновение, мотивирайки  ни  да живеем в човечност, съпричастие, състрадание, любов и преданост. Това напълно хармонира със заглавието на книгата. Вярвам, че трябва да се прочете, след което читателите ще отпият амброзия на докосващи сърцето стихове, карайки ги да обикнат поезията. Двамата автори са сътворили красиви платна със светли чувствени нюанси, създавайки шедьовър, който ще е любимо четиво. Похвални са усилията на Стоянка Боянова и Минко Танев. Поздравявам ги за прекрасната селекция и им желая бъдещи нови успехи. 

*

Dr Sonia Guptа е поет, писател, автор, рецензент, редактор и преводач. Тя е от Дера Баси, Мохали, Пенджаб, Индия. По професия е орален патолог. Пише на английски, хинди и пенджаби. Автор на седемнадесет самостоятелни книги (поезия и разкази), десет от които на английски и седем на хинди. Нейни рецензии са публикувани в местни, национални и международни антологии, вестници и списания. Редактирала е стихотворения, статии и антологии. Превела е стихове на поети от цял свят на английски, хинди и пенджаби. Има научни публикации в международни и национални списания, свързани с професията й. С множество отличия и награди в полето на литературата.

д-р Соня Гупта