ЕСКИЗ И КАРТИНИ НА ЯВОРА ПЕТРОВА – коментар на Габриела Цанева
Още плакатът на изложбата сочи към нейната основна характеристика, идея и цел, а именно – изследване на отношението между крайния продукт и проблясъка на идеята; между довършеното и недовършеното в изкуството. Кой е моментът на раждането на една творба? Кога тя добива самостоятелност и собствен живот? Кога скицата се превръща в ескиз, а ескизът в картина и нужно ли е ескизът да се превърне в друг вид живописна творба?
Може ли да продължи съществуването си като акварел или рисунка? Колко са превъплъщенията на една идея, а на един образ?
*
Плакатът, както и тези две снимки от изложбата на Явора Петрова в галерия „Ракурси“, която по-рано анонсирахме онлайн илюстрират именно това отношение и качество.
Оригинална и смела идея, с която художничката прави своеобразна дисекция на творбите си и на своя творчески процес. Тя излага десет живописни платна, изпълнени с маслени бои върху платно, заедно с ескизите към тях. Един много интимен акт, разголващ до голяма степен душевността на автора. Пътят на съзиданието, актът на метаморфозата…
Но може би точно това е начинът, по който най-добре и най-пълно могат да бъдат разбрани и съпреживени уловените мигове в живописните платна.
Успоредното излагане на ескиза, като завършен художествен продукт и живописното платно, изобразяващо същия сюжет, композиция и форма, почти копиращо ритъма и динамиката на първоначалната „уловена“ в багри мисловно-емоционална идея – това е изключително преживяване за зрителя.
*
Извън този контекст, изложбата предлага още едно предизвикателство – приканва ни да открием пресечната точка; синтеза между минималистично-графичното начало и цветовото изобилие, които присъстват както в ескизите, така и в живописните платна.
Гладката акварелна повърхност и особената, неповторима структура на наслагване на маслената боя; своеобразната текстура на мазката и разлива, които кореспондират с неясния свят на несъзнаваното, в противовес на оформящия се образ – оня, който трябва да стане център, сърце на цялостната композиция – така намираме двойствения образ на живописното произведение, което ни провокира да надникнем в авторовия свят.
Тази своеобразна техника на съчетаване на петното и линията говори много. Тя буквално разтроява образа, като предлага различен, паралелен прочит на всяко отделно платно/ескиз.
Защото дава възможност да проследим отделните истории, разказани с цвят и линия, с обем и контур, както и общата история, въплътена в цялостната творба.
Разливите се превръщат в сенки и стени, неясните щрихи – в самотни човешки фигури, притулени край сгради, изплували в мъглата на въображаемото.
Художникът оставя широка просека за възприятията на зрителя, като го прави съ-творец. Въвеждайки го в своя свят, дава му ключа към времевото и пространственото разгръщане на творческия процес и го прави съпричастен към интимния процес на раждането на изкуство.
д-р Габриела Цанева
