„Инсомния“ е дебютната стихосбирка на 19‑годишния автор, художник и фотограф Стилиян Ангелов – книга, в която поезията и визуалните образи се преплитат в обща емоционална вселена. Изданието включва 13 негови визуални творби – четири картини и девет фотографии, а корицата е изградена върху авторска фотография. В предисловието си младият поет очертава своята естетика: оголена, телесна, космическа, наситена с тишина, рани и светлина.
ЗА “ИНСОМНИЯ” НА СТИЛИЯН АНГЕЛОВ – редакционен анонс
Редакционен коментар
Беше удоволствие да работим върху ръкописа на тази малка по обем, но плътна като послания сбирка. Да се нарече само “поезия” би било непълно, някак осакатяващо, защото тя е дълбок визуално-словесен проект, в който авторските картини и фотографии не са само илюстрации, а жива част от тялото на вербалния разказ.
Още корицата дава усещане за пространност, за вискозност, която изтича извън рамката – на графично-предметното усещане за цялост, извън рамката на жанра, на нормата, на коловоза и условността.
И все пак, именно поезията е онази разтърсваща стихия, с която Стилиян Ангелов влиза в мисловната сфера на читателя. Поезия откровена, разголваща до кост, поезия-огледало, в което творецът търси своята същност и път; поезия-огледало – в която се вижда света и онова, което е съкровено вътре в нас, и онова, което ни прави такива, каквито ни виждат. Но това е и поезия за любов, за болка и откъсване, поезия – вик, зов, призив…
Ще открием ли себе си? Своите пътеки, своите изгубени сенки и мечти? Ще видим ли истинският “Аз” на твореца? Ще успеем ли да разберем по-добре света, в който живеем?
Ето какво споделя авторът в предисловието към стихосбирката:
,,Инсомния“ е вътрешно себеопознаване и експресивен емоционален глас на онези, които не се страхуват да чувстват в цялостния смисъл на думата.
Това е книга за дълбока разруха и красотата, която се ражда в нея, за тялото като рана, за душата като пространство на постоянен катарзис.
Текстовете преминават през теми като изолация, любовта като обреченост, самота, вяра, смисленост и житейски разсъждения на фона на тихите изповядвания на онеправдания както и силно желание за вътрешно пречистване.
Образите са наситени, телесни и космически едновременно луна, прах, вода, дим, сенки, тишина. Поезията звучи като музика без инструментал – чиста, оголена, болезнено лична.
,,Инсомния“ не търси масов читател, онези, които се разпознават в тъмното, които носят раните си тихо и които вярват, че думите могат да бъдат форма на спасение. Това е поезия, която не утешава тя назовава.
И точно в това се крие нейната сила.
редакционна статия
