Кратко ренсаку на Кирил Желязков, изградено от пет свързани хайку‑образа, които проследяват движението на погледа, копнежа и нежността. „Довиждане, Март“ може да се прочете и като лирична поетична миниатюра, но и в двата случая остава поетичен миг на съзерцание, в който дъждът се превръща в съучастник на любовното приближаване.

ДОВИЖДАНЕ, МАРТ – ренсаку на Кирил Желязков

Видях очите.
О, нашепващ дъжд, поспри,
да ги погледам.

Видях косите.
О, нашепващ дъжд, поспри,
да ги погаля.

Видях устните.
О, нашепващ дъжд, поспри,
да ги целуна.

Видях нозете.
О, нашепващ дъжд, поспри,
да ги догоня.

Моята мила.
О, нашепващ дъжд, поспри,
да я прегърна.

Кирил Желязков