ЗА „ИЗПЪЛНИХ ДЪЛГА СИ“ НА ИВАН ШАЛАМАНОВ – рецензия на Илия Василев
В книгата си със спомени „Изпълних дълга си“ видният земеделец Иван Шаламанов разказва своя живот и своята одисея, която е подобна на стотиците земеделци, преследвани и хвърляни в затворите от Комунистическия режим.
…Тук ще се опитам да се докосна до онова сърце и вътрешен мир, които са характерни за земеделеца Шаламанов. В тази книга ще усетите една предана личност, служеща на идеите без оглед на лична изгода. Това е човек с богат вътрешен мир, представляващ един разкошно подреден селски дом без секретни брави и катинари. В него всеки може да влезе с чисти помисли и намерения. Неговата душа е голямо селско огнище с тлееща земеделска жарава, която не ослепява нито озверява дошлия на разговорка.
А излиза от този дом по-добър, по-честен, просветлен и озарен от земеделските ни идеали – мир, хляб, свобода, народовластие. Затова винаги, и навсякъде при всякакви условия той среща приятели съчувственици, съидейници.
Сред тях и чрез тях той, подобно на митичния титан Помпей, намира сили винаги да се докосне до земята, черпи упование и надежди, за да стигне до щастливия край, до спасителния бряг.
*
Той не превърна душата си в оскъдна търгашка бакалница.
Но разбраха ли го властолюбците и политическите хамелеони? Не! Хиляди пъти не! Остана неразбрана душата ти, приличаща на белодъхава пролет, която, без да очаква награди, дава чудодейното ухание на привечерния тих ветрец да разнася приятния упойващ дъх на Божията направия, зовяща се Майка природа.
Колко много жертвоготовни люде ни трябват! Изградени на силата на морала, а не на морала на силата. Хвала тебе, Апостоле земеделски, защото ти не остави нито едно село необходено в страдална България. И в най-затънтеното кътче. Ти оста-вяше земеделската книжнина и сееше семето на обичта между хората, добротата, кротостта, благостта и земелюбието. Ти носеше в себе си будителския жар и будеше дремливите души, потънали в материален разврат, без родолюбие. Във всяка работа ти влагаше любов, а тази любов носеше радост и сполука. Ти пробуждаше, ти спло-тяваше, ти караше човека да осмисли досегашния си ленив живот. Такива будители са нужни нам, като селянчето от Каравелово – Иван Шаламанов. Нам ни трябват апостоли, принесли себе си в служба на нашите земеделски идеи.
Илия Василев
съвместна публикация с в. „Литературно земеделско знаме“
