ПОВИТА В ОБЛАЦИ ТЪГАТА – стихотворение на Тодор Билчев

И седем вече отлетяха, мамо.
А тебе все те няма. Все те няма.
В гръдта ми вечно ще блести звездата,
която ме дари със светлината.

Аз вечер още гледам те в небето
как галиш по душата мен, детето.
А денем със мотика във ръката,
със бяла кърпа, шеташ по полята.

Оставаш вечно тука все такава –
светица светеща до незабрава.
Не само майка нежна ти ми беше.
С дъха ти Бог в сърцето ми шептеше.

И още продължава да говори.
Със мене. Не със тебе само Горе.
Изрича: Майката е вечно жива.
Със облак бял тъгата ми повива.

18.11.2025 г. 5.55 ч., Русе

На 5.12.2025 г. се навършват седем години от смъртта на мама. Бог да я прости! – бел. авт.

Тодор Билчев