КЪСНО ЦЪФТЯЩИ ВИШНИ – ревю и подбор на Димитър Анакиев

Антология на индийското хайку, редактирана от Kynpham Sing Nongkynrih и Rimi Nath.

Наскоро се появи антология на хайку на най-голямата нация в света, Индия, където хайку е популярна литературна форма.

Антологията съдържа 56 автори, всеки представен с по десет хайку.

Пестеливостта и селективността, които редакторите успяха да постигнат с броя на авторите, се обезсилват изцяло от броя на хайку. Десетте избрани хайку от автор определено са твърде много за сериозна антология. Нека напомня на читателя думите на Мацуо Башьо: „Който напише 3 хайку, е хайку поет, който напише 10 хайку е хайку майстор.” Башьо, разбира се, трябва да се разбира сериозно.

Но на Запад, където също разбират индийските хайкуисти, разбирането на хайку не е най-добро. Ако го съпоставите с раздела „избрано хайку“ на българската антология „Човек“, ще видите разлика в подхода. Резултатът е твърде много посредствени (излишни) хайку сред 560 представени.

Още от заглавието, което предизвиква стереотип, е ясно, че хайку поезията е културно чужда за редакторите. Затова не е учудващ техният “жанров” подход, което означава, че тематичният спектър на антологията е доста стеснен. Въпреки това пионерските усилия на двамата индийски редактори трябва да бъдат похвалени. В антологията има изискани хайку, които рядко четем на Запад.

Струва ми се, че хайку с религиозна тематика са сред най-успешните в индийското хайку.

*

Подбрах осем хайку, които харесах за българските читатели.

*
Земетресение в Непал
изпод развалините
просеща ръка на статуя

Д-р Анджела Деодар

*
измита от дъжд луна-
балансираната походка на гущера
към насекомо

Ранджит Синг Сра

*
В гората
кой бамбук
е флейтата

Амута Барати

*
изоставено светилище
боговете, изгубени
като нас

Шобана Кумар

*
сутрешни молитви
изгряващото слънце
между ръцете ми

Кала Рамеш

*
жълто листо
докосва зеленото
по пътя надолу

Кала Рамеш

*
пускане на хвърчила
Освободих
задръжките си

Лакшми Ийер

*
намирайки своя път
през алеите
мигрантска песен

Рави Киран

коментар и превод: Димитър Анакиев