Кой определя кои творци са „големи“ и кои остават „малки“? Възможно ли е художествената стойност да бъде измерена независимо от известността, институционалното признание и достъпа до публика? В статията си Емил Петров тръгва от критериите на литературното майсторство, но постепенно достига до по-широкия въпрос за човешкото право на творческа изява и обществено присъствие.

Авторът не отрича необходимостта от познаване на литературната теория, жанровете, ритъма и художествените средства. Желанието за писане не превръща автоматично написаното в изкуство. Но липсата на високо художествено майсторство също не обезсмисля потребността на човека да изрази преживяното, да бъде чут и да остане част от културния и гражданския живот. Особено внимание текстът отделя на хората от по-възрастните поколения, които пишат без претенции за голямо литературно признание. Тяхната поезия може да бъде несъвършена, но зад нея стоят десетилетия труд, житейски опит и желание да споделят своята човешка и обществена памет. Така разграничението между „малки“ и „големи“ творци се превръща и във въпрос за видимостта, достойнството и културното изключване.

Публикувана като реакция към материал във в. „Литературно земеделско знаме“, статията естествено продължава ранното сътрудничество между изданието и „Картини с думи и багри“. Тя очертава и една от устойчивите редакционни посоки на списанието: да поддържа художествен критерий, без да превръща този критерий в средство за обезличаване на пишещия човек.

ЗА “МАЛКИТЕ” И “ГОЛЕМИТЕ” ТВОРЦИ – статия на Емил Петров

ИЛИ – ТАЛАНТЪТ, МАЙСТОРСТВОТО И ЧОВЕШКАТА ПОТРЕБНОСТ ДА БЪДЕШ ЧУТ

Много често се говори за „големите” и „малките” творци, за силните и слабите творби… Но никой не казва как да ги измерим…

Да, изкуството или го има, или го няма… И тук идва другият голям въпрос – има ли място за онова писане, онова творчество, което не е изкуство… и къде е то? Къде е мястото на онези, които го правят? Може ли един талант да се развие, или не…

Ние сме дошли тук на Земята, за да се учим, и ние се учехме. Но когато стана време за практическа изява, комунистическата цензура си казваше тежката дума. Така и не се утвърдихме, защото не бяхме „техни” хора. Но поне осъзнахме, че „да пишеш в мерена реч, все още не е поезия, а в немерена – белетристика”.

Знаем още, че никой не се е родил научен, но и училище за поети и писатели няма. Писането на човек трябва да му идва „отвътре”, както се казва. И още нещо. Има много талантливи млади литератори, литературоведи, лингвисти, етимолози, литературни критици, но и те не са станали поети и писатели. Само когато се съчетае желанието на човека с дадеността и теорията на литературата, тогава израства талантът.

А теорията на литературата е сериозна наука, изискванията са много големи, всеки литературен жанр си има свои критерии, които трябва внимателно да се разучават, за да не останем само „драскачи”, вместо „писачи”.

Какво основно трябва да знае един начинаещ в това направление?

Да прави разлика между поезия и проза – т.е. ще трябва много добре да познава и употребява художествените средства и похвати и в художествената реч;

Метрика и ритмика на стихосложението – силабическо и силаботоническо;

Видовете рими: съседни, кръстосани, обхватни и вътрешни, богати и бедни рими;

Предпочитания за бели стихове и против;

Разлика между иронията, епиграмата, сатирата и сарказма;

Метафоричните и метонимичните тропи и още десетки други особености и разлики

Като имаме предвид днешната подготовка на подрастващите във всички области на живота и техните предпочитания, вероятно талантливи млади поети и писатели едва ли ще се намерят, но лансирани ще има. Предпочитанията им ще бъдат в областта на интимната лирика, в която преобладават символите, които са много трудни за употреба, тълкуване и разбиране.

Да не забравяме и така наречените „посредствени” поети, защото днес почти във всички вестници има „недодялани” стихотворения, без умело римуване и ритмика, а за художествени средства и похвати  – да не говорим. Но тези „посредствени” са хора главно „втора младост” и „трета възраст”, както ги наричат във вестниците. Те нямат претенции за поети, а за човеци, с по 38 – 40 години трудов стаж в живота си, ненужни вече на държавата, изоставени на доизживяване, със символични пенсии, забравени и от бога, и от царя. Очакванията на властващите са тези забравени „същества” колкото може по-скоро да се преселят в „друго измерение”.

А всъщност тези  посредствени същества са хора в повечето случаи високо интелектуални, с гражданско и патриотично съзнание и имат едничкото желание да бъдат забелязани, да бъдат чути, да напомнят, че все още съществуват, че желаят да помогнат с нещо на своята родина, ако не с друго, то поне с мъдри съвети в кратки стихове, макар тия стихове и да нямат високо художествено майсторство.

А един чужд, много известен поет, преди повече от сто години е казал /ще перифразирам мислите му по памет/:

„Поет можеш и да не бъдеш ти, но гражданин трябва”  /”Поет и гражданин”/

© Eмил Петров

Редакционна бележка: Статията на Емил Петров е получена като реакция към публикация във в. „Литературно земеделско знаме“ и е публикувана със съгласието на автора в експерименталния брой на „Картини с думи и багри“. Тя очертава една от устойчивите редакционни посоки на списанието: съхраняване на художествения критерий, съчетано с внимание към човешката потребност от творческа изява и към авторите, които остават извън утвърдените пространства на литературна видимост. При настоящото развитие на сайта са добавени интро, ексерпт и мета описание; първоначалният авторски текст не е променян съдържателно.

Като един от основополагащите текстове на проекта публикацията е включена в редакционния подбор „Пътят на платформата“.

Публикацията е включена в редакционния подбор „Дискусии“.