НИКОЛИНА СТОЯНОВА И “ПРЕЖИВЯНО И НАПИСАНО ОТ МЕН” – ревю-рецензия на Людмила Данова

Николина Стоянова и дебютната й книга с авторски народни песни и стихове

Миналата година (2024) помогнах на редактора на авторката с насока за печат и издателство на творчеството на “една народна певица”, така ми каза Анета Стоянова, а след като книгата видя бял свят аз я получих като подарък. Първото нещо, което ми направи впечатление бе красивата и пъстра малка книжка, от чиято заглавна корица се усмихва красива българка в традиционна носия.

Елегантно издание с народни песни, чиито текстове са на Николина. А освен корицата, на страниците като поле са разположени цветни шевици. Много красиво стоят и са в унисон с творбите.

*

Николина Стоянова е родена през 1941 година в село Бобов дол, сега квартал на град Бобов дол. Активна участничка в художествената самодейност в миньорското градче, тя и съпругът й са обиколили много на брой държави със своите песни, танци и сценки. Николина знае над сто песни като на някои от тях е съчинила текстовете. Всички харесват нейното песенно и поетично творчество и с любов я наричат простичко “леля Ниче”. Интересен факт е, че известният певец Борис Дали харесва нейната песен за мома бобовдолка и вдъхновен от нея създава своята песен “Бобовдолско момиче”.

*

В предговора към книгата на дъщерята на Николина – Силвия Иванова Петрова, “За една горда и достойна самодейка”, се казва, че след смъртта на съпруга й тя спира да пее, но не спира да се грижи за градинката, да радва близките си с вкусни питки и баници. Всички обичат леля Ниче и за да я зарадват, нейните близки събират в книга 21 нейни стихотворения, повечето от които са текстове на песни. А за нас, читателите е много вълнуващо да се докоснем до автентичното творчество на 83 годишната българка!

Книгата има подзаглавие, “Песните на Николинка Стоянова (Ниче). С любов към Бобов дол” и това уточнение не е случайно. Разбирам го от текстовете – “Бобовдолска мома”, “Провикнала се мома бобовдолка”, “Бобов дол, Бобов дол”, “Запояла мома бобовдолка”, толкова обич и топлина в тези песни, посветени на родното място!

В книгата има стихове, посветени на дъщерята – “Ах, Силвия, Силвия”, на Христо Ботев, на Сапарева баня (с едноименни заглавия), на внучетата… Толкова е мило, че леля Ниче не е пропуснала близките си! Някои от творбите са с хумористичен елемент. Носят автентично настроение.

Насадил йе дедо черната кокошка,
черната кокошка на цървени яйца.
Па зачека дедо да му се излюпат
бели кокошчета сите с капелета.
Не се излюпили бели кокошчета
сите с капелета,
най се излюпили шарени мачета,
сите с мустачета.

Из “Насадил йе дедо”

*

Убедихте се сами от откъса, че лекият и тънък хумор, освен че носи настроение, описва и идилична селска картина, а в българското село работата и веселбата винаги са били спътници. И това е така, защото има много мъдра житейска философия в чистосърдечните трудолюбиви българи и българки като леля Ниче.

А тя може да ни зарадва скоро с втора книжка, защо не? Истинско богатство са творци като нея, които помнят как е било в нашите села преди и виждат как е сега. Описват миналото в песни, че да остане за поколенията. Нека да пожелаем на Николина Стоянова дълъг живот в здраве и творческо вдъхновение!

Книгата е издание на издателство “Славчо Николов и Сие”, град Шумен, 2024, реактор е Анета Стоянова, дизайн на корицата Кристина Стоянова, печат и техническо оформление “Компакт принт” ЕООД – Видин.

*

И накрая, няколко песни от книжката – емблематичната “Бобовдолска мома”, хумористичната “Данче, мило Данче” и героичната “Христо Ботев”:

Боболдолска мома

Бобовдолска мома
из Бобов дол шетала,
Место избирала,
дукян йе отварала,
кюмур е продавала.
Кюмур е продавала,
ток е купувала.
Бог да го убие
едно лудо младо
Едно лудо младо,
едно ябанджийче,
че е излъгало мома
бобовдолка.
Кюмур е изкупило,
а ток не йе дало…

Данче, мило Данче

Данче, мило Данче,
мамино фиданче,
мама че те жени
за едно овчарче.
-Нечем, мале, нечем,
нечем я овчарче.
Овчарче ми носи
скинати опинци,
разпрани потури.
Я че си го земем
нашето комшиче,
нашето комшиче,
младо кеменджиче,
че оно ми носи
лъснати обуща,
нови панталони.
Къде и да иде
и мене че води.
Оно че ми свири,
язе че му пеем.

Христо Ботев

Христо Ботев, Христо Ботев!
Ти най-славния герой,
що отиде нависоко
там във гордия Балкан.
Там предаде Богу душа
за народна свобода,
но остана там да светиш
като ясната звезда
и да гледаш отвисоко
как живеем ний сега.
Христо Ботев, Христо Ботев
няма втори като теб,
да предава Богу душа
за народна свобода.

текст на песните: Николина Стоянова

Людмила Данова