СЪБОТА – поезия, музика, илюстрация на Илияна Кръстева

Какъв чудесен ден: човек не знае чай ли да пие, или да се обеси.
А. П. Чехов

Какъв чудесен ден. Днес лудите празнуват освободени от бесовете си.
Изригва стар вулкан, морето придърпва бреговете и пада мраморната
сграда на психодиспансера. „O Sole Mio“ пеят заточените от ума си. Те
още вярват, че е празничен обяда в събота и сядат на опразнената маса.

Ужасно готин ден! Все чакаме Годо, поне да понамине. Ще седнем пред
камината, ще вдигнем с „ Арманяк“ веждите си, докато сладостно отпием.
Но, няма ги приятелите ми и стъпките на мама на верандата, кучето, което
гони къртиците, бюфетът от тиково дърво с кристала. Иконата е занемяла.

Прекрасно, mon ami, че си се сетил да подмениш водата в буркана.
Листата са окапали, но нищо, ще сложим нови рози. Свещта пази от
вятъра да не угасне. Вземете си за „ Бог да прости“ и нека светло да е
на душата. Усмихвам се на брат ми, отскоро неживеещ на земята.

Кажи ми нещо хубаво за хилядите съботи. Не, всъщност аз ще кажа.
Пораснах в тях. Семейството събрано, безукорно изгладена покривка.
Разходка в Морската градина. Вълнолом с рибари и вестници увили риби –
блестящи, приказливи. Игра на жмичка. Очертана с тебешир ръчичка.

Да, съботите са протяжно дълги дни. Остатъци от недовършеност. Ескизи
по платната, надхвърлящи опасната въздържаност. Трохите на прозореца
са задължителни за разговор с птиците, а книгата ми е отворена до ръбчето
на истината. Да пийнем чай, любезни, докато играта на бесило свърши.

SATURDAY

Today, the crazy celebrates released from their demons.
Erupts an old volcano, the sea pulls the shores and falls marble
Psychiatric building. “O Sole Mio” sing the imprisoned from their mind. They
They still believe it is a festive lunch on Saturday and they sit at the empty table.

A terribly cool day! We are always waiting for Godo, at least to go away. We will sit in front of
The fireplace, we will lift our eyebrows with Armagnak as we sip.
But, there are no my friends and the footsteps of the mom on the porch, the dog who
chase the moles, the teak buffet with the crystal. The icon is over.

Great, Mon Ami, you thought of replacing the water in a jar.
The leaves are drilled, but nothing, we will put new roses. The candle keeps from
The wind should not go out. Take yourself for “God forgive” and let the light be
to the soul. I smile at my brother, recently inappropriate on earth.

Tell me something nice about the thousands of Saturdays. No, in fact I will say.
I grew up in them. The family assembled, imperatively smoothed the cover.
Walk in the Sea Garden. A breakwater with fishermen and newspapers wrapped fish –
Shiny, talkative. Game of a jerk. Outlined with chalk handle.

Yes, Saturdays are long days. Remains of unfinishment. Sketches
on the canvas exceeding dangerous restraint. The crumbs of the window
are mandatory to talk to the birds and my book is open to the edge
Truth. Let’s drink tea, kind until the game of the rag is over.

ТТУК МОЖЕТЕ ДА СЕ НАСЛАДИТЕ НА АНГЛИЙСКАТА ВЕРСИЯ НА ПЕСЕНТА, СЪЗДАДЕНА В СУНО:

Илияна Кръстева