СТИХОВЕ С БОРОВ АРОМАТ – рецензия на Благовеста Касабова
Христина Въчева е автор на шест поетични книги и на множество публикации в периодични издания у нас и в някои европейски страни.
В основата на цялостното ѝ творчество – лирика и публицистика, е вградена любовта ѝ към род и родина. В различни вариации тя обхваща славното и трагично наше минало и неговите герои, магията на Родопа планина, красотата на сезоните, близките на сърцето ѝ хора, кардиналните проблеми на нашето време.
Така е и в новата ѝ поетична книга „Планина със звезден дъх“. Съдържанието е разпределено в циклите „Планина на песни звездни“, „Болка“, „Красота“. Те обаче се преливат един в друг, защото са подчинени на любовта, независимо към кого и какво е отправена любовта на авторката, тя е водещото начало. Открояват се творби като „Дельо войвода“, „Поетично сказание за Златка Мъгленска“, „Нестинарски огън“ и още няколко, които са проекция на дълбоката ѝ обич и почит към родолюбивите дела на нашите предци.
*
Значителна част от стихотворенията са посветени на омагьосващата красота на Родопа планина, на магичната ѝ притегателна сила, на красотата на годишните времена, които душата ѝ приема с радост и възхита, на родната Тракия и домът на сърцето ѝ Кърджали. Въздействащи по особен емоционален начин са стиховете посветени на есента:
Есен. Керемидено топла и златна,
преливаща песен в сърцето ми,
докосваш без думи душата ми.
…
Есен моя, пъстроока
…
приказка си в златни залези.
Друга голяма група лирични творби от „Планина със звезден дъх“ са посветени директно на родината и родното място, градът, който е част от нея /Кърджали/, споделяне на онова, което носи вътре в себе си като творец и като човек.
*
Трогателни са стихотворенията, свързани с благотворното въздействие на видимия свят около нея и невидимия вътре в нея. Гордее се, че е потомка на славни предци, и че се е родила в прекрасна, благословена с красотата си страна. В стиховете, е изразена и признателност за онова, с което я е дарила съдбата и продължава да я дарява – изграждането ѝ като личност и творец и вълшебството Родопа, станала неделима част от самата нея:
Родопа! – Далече съм от тебе, планина,
но ти живееш в моя стих – свещена.
И няма на земята рай такъв,
където боровете ти – магия светла,
от високо гледат – и се радват на света.
Има в съдържанието на книгата и стихове – изповедни по звучение, в които авторката разкрива невидимото за очите усещане и емоционално преживяване на чувството за принадлежност. Те, в повечето случаи, са посветени на близки на сърцето ѝ хора, на болката и горчилката по пътя към изграждане, но и на радостта, зареждаща я с красотата на света около нея, обичта към най-скъпите на сърцето ѝ хора, размисли за кардинални проблеми на времето, в което живеем, на светлината, с която я обгражда родината ѝ: „Ангел Коледен“, „Болка“, „И плаче светлината“, „Сбогуване“, „Дъжд самотен“, „Ангел милосърден“, „Пази душата си“ и др.
„Планина със звезден дъх“ е поетична книга, която показва творческата зрялост на Христина Въчева и стъпка нагоре към развитието ѝ като лирик. И е знак, че остава вярна на себе си, на родолюбието си, на позициите си като гражданин, творец и човек.
Благовеста Касабова
