МОЯТ БЯЛ ЗАЕК – поезия на Джанино Даскалов
ПЛАНОВЕ
Моите планове, планове, планове!
Всеки ден, всеки час, всяка минута,
без сметка, от съдбата – кръчмар,
с облачна кърпа полираш чашите-дни!
Егоистично невинен, но грешен докрай,
с крива усмивка, подритвам скучните,
изпълзели съвети от мъглата по пътя.
Любовта изкривил съм в неясни мечтания
и незнайно как, но някак, всички граници
в забравено време съм преминал отдавна!
В стаена надежда, все пак надявам се малко,
да съм оставил от себе си, на всеки по нещо!
МОЯТ БЯЛ ЗАЕК
Като изсъхнало дърво,
една мечта, по навик
след мен вървеше упорито!
Пропадаше във стъпките ми бягащи
и ръсеше изсъхнали листа.
Една мечта да върна времето
на влюбените ми години
и смело, още по-назад
в наивната ми младост,
когато безпричинните усмивки
се раждаха без никакво зачеване
и беше лесно да обичаш!
Незнайно как, но днес отново,
във края на града, до моста
каменен над старата река,
отново съм в онзи тъй обичан,
от всички пъстроцветен панаир!
Там шеметно въртят се и не спират
веригите на циганското колело!
Там дните в месеци се сливат,
пак там, сезоните размазани в петна,
израждат птиците-отлитащи години.
Стоя изтрил замръзналата си усмивка
пред странно появил се плашещ маг,
с черна филцова шапка съдбовна,
където надявам се спи и похърква
моят изгубен във времето, заек бял!
Джанино Даскалов
