ЗА ПОЕЗИЯТА НА БОЖАНА ПЕТКОВА-ХАРИЗАНОВА – рецензия от Людмила Данова
ИЛИ МОЕТО “ДОКОСВАНЕ” ДО ПРИКАЗНАТА ПОЕЗИЯ НА БОЖАНА ПЕТКОВА-ХАРИЗАНОВА В ДЕБЮТНАТА СТИХОСБИРКА НА МЛАДАТА ПОЕТЕСА “ПРЕРАЖДАНЕ” И ВТОРАТА Й КНИГА С КАУЗА “ИМА ТОЛКОВА ЗА ОБИЧАНЕ”
Има хора, които не познаваш лично, но сякаш творчеството им те докосва отвъд реалността, сякаш с тези хора сте вибрационно еднакви като мислене, като светоглед, като поетика. Имах удоволствието да се запозная с един такъв човек, поетесата Божана Петкова-Харизанова, на представяне на сборниците на издателство ИниИно в София. Там тя представи и своята първа поетична рожба “Прераждане”. Поетесата рецитира свои стихове, прочете своя приказка в стих и това ми беше достатъчно, за да реша да си купя нейната стихосбирка.
Не останах разочарована, нямаше как, поезията й сякаш излиза от душата й, някой от стиховете сякаш бях писала аз, младата авторка прави читателя съпричастен към нейните размисли и с книгата сякаш го ”разхожда” през времето и пространството, където основни, есенциални истини за живота, до които е стигнала сама или с помощта на двете невероятни жени, майка й и баба й, на които всъщност посвещава стихосбирката, са теми на стиховете от четирите дяла на книгата.
*
В дял първи, “Докосване” авторката подканя:
Хайде да танцуваме в тъмното,
хайде да живееме без време,
с тази обич от отвъдното
дето океани ще превземе!
Обичта е тази, която дори и в тъмното ще намери пътя към щастието и това да си самодостатъчен. Имаш ли своята половинка, двама сте. Две души, които носят в себе си толкова много, които разбират се, които дават си “свойта вяра гореща!”
*
Поетесата разкрива своето прозрение, че светлината, която “озарява душата” е надежда и опора в живота.
Божана разглежда в творчеството си и друга една тема, темата за болката, през която се преминава, само ако не се отказваш и не се предаваш, само така стигаш до светлината, до дъгата и любовта. Но:
Не докосвай душата ми
с нечисти ръце –
нека в нея живее красивото,
нека лошото мре!
*
Така с тези дълбоки чувства съвсем естествено поетесата ни води до дял втори, “Прозрение”. В него ни представя своите поетични откровения за прозряното от душата й, че всички понякога забравяме това, което имаме и не го забелязваме, че често не чуваме копнежите си, битките в нас, бурите, а доброто, то пак печели, защото сърцето “ти казва, че вече те обичат завинаги”. Обичта, която оцелява, която спасява, която е с теб, дори “след пороя”. Затова, хора, вярвайте, “не е лесно да бъдеш различен в този свят омерзен”, но
Най-трудно е
себе си да пребориш,
болката, мъката
да ги прогониш.
Още една вечна истина, трудно е да победиш себе си, но ”една искра достатъчна е” да върне обичта, надеждата и да прозреш, че:
заслужава си
да бъдем себе си
и както като никога преди
да носим обичта, нестихваща във времето.
Тази обич, която раздава светлина и сила, която покорява върхове, която всичко търпи, тя не умира.
*
Дял трети на стихосбирката авторката е нарекла ”Прераждане” и това нейно едноименно стихотворение е дало и заглавието на книгата. Това не е случайно. Въпреки многото премеждия, които човек има в живота си и въпреки болката, измамените мечти, доброто в нас побеждава и злото потъва в забрава. А ние се прераждаме за нова любов, която белязва сърцата ни ”с нещо много красиво колкото истинско, толкова живо”!
Вятърът е този, който ще пречисти душите и ще прогони болките. Образът му присъства в цялата стихосбирка. Той носи промяната, помага на лирическата героиня в изпитанията.
Авторката посвещава стихове на съпруга си, на брат си и чисто човешки ни прави съпричастни към емоциите, които изпитва към важните хора в живота си. Нищо човешко не е чуждо на поетесата. Но важен е изборът на сърцето, което веднъж избрало да обича, ще се преражда всеки път след болката и раните.
*
Дял четвърти, ”Приказки в стихове” носи мъдростта, до която достига всяка душа, успяла да устои в трудностите на прераждането.
За мен показателно е произведението ”Най-ценното в живота”, където лирическият герой броди по света да търси най-ценното. След многобройните срещи по пътя и извършени добрини авторката ни внушава още една вечна истина за живота:
…любовта накрая
би бродила самотна по света
без нещото, което се нарича доброта.
Да, светлина, обич, любов, доброта, това са есенциални истински неща, без които пътят на една душа би бил тъмен и труден. Божана Петкова-Харизанова несъмнено е намерила своята пътека към тях в живота и поезията. Доказателство е дебютната й стихосбирка. Тя завладява читателя с приятен и лек поетичен изказ, с емоции и чувства, които оставят следа в душата на читателя.
Книгата е издание на издателство ИниИно, 2024.
*
Втората книга на Божана дойде като подарък за мен, а аз купих още една, да подаря, защото книгата е с кауза.
“Има толкова за обичане” разгръща пред читателя голямото сърце на авторката Божана Петкова-Харизанова
Втората стихосбирка на талантливата поетеса от Пловдив е уникална с това, че е с кауза – авторката е обявила, че пет лева от всяка продажба ще бъдат дарени за фондация “Живот с рак”. Книгата е посветена на Николай Диковски и на всички непоправими мечтатели и на тези, “които животът се опитва да спъне, но те продължават въпреки всичко…”.
Удивително, нали? Във време на гръмки фрази и обявления, когато се демонстрира “можене” и “имане”, това момиче проявява истинска съпричастност и подкрепа към хората, които наистина имат нужда от малко помощ.
*
Стихосбирката има три дяла: “Как се обича”, “По човешки” и “Назад към корените”.
В първия дял има стихове, вдъхновени от други поети, чест прави на Божана, че го отбелязва, има стихотворение по “Ромео и Жулиета”, романтична препратка към класиците, стихове, посветени на съпруга на авторката, на редакторката, на Звезделин Минков и на моята скромна особа, (заглавното стихотворение “Има толкова за обичане”). Какво да кажа? Освен, че съм щастлива – стихотворението е много хубаво, а и кореспондира с личността ми:
В този момент, в който гасне денят,
в онзи момент, в който губим душите си,
точно тогава възкръсва светът –
има толкова за обичане!
Да, уважението, което поетесата изразява в стиховете си няма как да не ни наведе на мисълта, че благородната й душа откликва на всеки важен въпрос и на всяка потребност на мига, продиктувани от самия живот.
И така, по човешки минават дните й, без да робува на клишета, без да обича фалшиво, без да се преструва, а:
На главата с корона трънлива
смело вървях, пътувах, мечтах!
…
обещах си да не продавам
своята хубава, бяла душа.
Прекрасни стихове изпълват втората част от книгата. Божана описва един “ангел” в едноименното стихотворение, отправя една “молитва”, също като кокичетата в едноименното стихотворение, посветено на Николай Диковски:
Последните кокичета на двора,
…
разказват ни, че някой се е молил,
да ни прегърне слънцето тъй както тях!
От всички стихове се носи една ефирна и лека, мелодична поезия, която докосва и която ни прави съпричастни с вълненията и страданията, с надеждите на авторката. Посветени стихотворения има и в този дял, на майката, на брата, на синовете. Сякаш авторката е искала да изрази моментните си изживявания с цел да останат във времето, написани и събрани в книгата.
В третия дял, “Назад към корените”, Божана Харизанова разказва приказки, да, красиви, вълнуващи и с въздействащи послания приказки. Текстовете са римувани, леки за четене, а темите разнообразни, от българския фолклор, легенди, песни, задявки… Вълшебни, топли, прекрасни приказни истории, които като ги прочетеш, провиждаш със сърцето си, не с очите си, защото то, същественото е невидимо за очите, нали така е казал Малкият принц?
*
Книгата е издание на ИниИно, София, 2025, а редактор е Хрисимира Саръова. Дизайнът на корицата е на Георги Харизанов. Фотошоп оформление на корицата: Мирослава Анчева, а самата картина е от Pinterest.
Успех на книгата и авторката и нека бъде Любов и Светлина, защото “Има толкова за обичане”, а в голямото сърце на Божана има място за толкова още теми и хора, които да опише и за които да разкаже. Попътен вятър на книгата с кауза, макар и Николай Диковски да загуби битката и да не е сред нас, каузата си остава, в това е силата на такива идеи, следите остават и нека доброто пребъде!
Людмила Данова
