ИМА ТОЛКОВА ЗА ОБИЧАНЕ – стихотворения на Божана Петкова-Харизанова

ЛУННА ПЪТЕКА

Лунна пътека се стелеше –
огърлица, изваяна, перлена.
На морето вълните разделяше
светлина по-красива от дневната.
Тъй Луната разказваше приказка
за любов ненамерена, искрена
и редеше до перли мънистата
дето водят по пътя за пристана.
А, на пристана някой оставил е
сто надежди и сто желания.
Аз добавих едно обещание –
чанта с обич да нося през рамото.

КАК СЕ ОБИЧА

Ще ви разкажа за едно момиче
което знаеше как се обича.
Събираше капките дъжд,
прегръщаше буйната ръж,
по селския път тичаше
и думи красиви изричаше.
Да… то знаеше как се обичаше!
Все пазеше другите да не ги заболи
превързваше раните в трудните дни.
С душа на парчета
накрая остана.
Кажи, кой ще превърже
таз негова рана?
Сълза по лицето му
тихо се стичаше,
а знаеш ли само,
теб как те обичаше!

Божана Петкова-Харизанова

Из стихосбирката “Има толкова за обичане”, автор Божана Петкова-Харизанова

Подбор: Людмила Данова