РОДЕНА ДА ОБИЧА – редакционна статия
Наскоро получихме дебютната поетична книга на Мария Илиева „Родена съм, за да обичам“, издание на ИниИно – София /Институт за научни изследвания и иновации в неформалното образование/, под редакцията на Любомира Петрова, дизайн Мирослава Анчева. Приятно, графично добре оформено четиво, от страниците на което струи усещане за любов.
И това чувство остава, подкрепено от стиховете, събрани между кориците.
Не бях изненадана – искреност, нежност, умение за непосредствено общуване с читателя – такова бе усещането и при първата ми среща с поетесата, представена с три стихотворения в бр. 2/2024 на сп. „Картини с думи и багри“.
Композиционно обединени в три цикъла – „Душевни откровения“, „С шепот на любов“ и „Като крило на птица“, стиховете на Мария Илиева се леят спонтанно и красиво. Римите са естествени, ритъмът следва ударите на сърцето – понякога забързан, понякога спокоен, понякога синкопен, но винаги подканващ читателя да го следва. Увлечени от него, ние се вглеждаме в авторовата душа, но и в отразената в нея природа, в любовта и надеждата, които носят своето неувяхващо послание и неусетно разбираме, че сме се вгледали, може би в себе си. Или поне в онази част от нас, която споделя наратива за добро и красота.
„Поезията е гласът на душата“ – казва поетесата в краткото си експозе и се обръща към читателя – „Ще се радвам да чуете моя глас!“
А ние ще се присъединим – един глас, който заслужава да бъде чут!
редакционна статия
