ЗА “ЩАСТИЕ. СПОМЕНИ ЗА БЪДЕЩЕ” НА ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ – редакционна статия
„Щастие. Спомени за бъдеще“ е втората книга с есета на Венелин Терзиев, която отново излиза със знака на изд. gabriell-e-lit /след „Книга за мечтите“, 2023/.
Нестандартен творец, ерудирана личност, авторът и в новата си публицистично-белетристична сбирка ни поднася богатата палитра на своите търсения и прозрения – едно пътешествие в света на духовните измерения на вътрешното си „Аз“, но и в сложния лабиринт на съвремието.
*
Книгата съдържа три раздела – „Оптимизмът на щастливия човек“ – литературни импресии и есета, „Насаме със…“ – интервюта на автора с творци и общественици и „Насаме със себе си“ – интервюта с автора.
Както се случи с „Книга за мечтите“, читателите на сп. „Картини с думи и багри“ ще намерят и в „Щастие. Спомени за бъдеще“ много познати за тях творби на автора. И това не бива да ни изненадва. Идеята за списанието винаги е включвала именно това – неговите страници и онлайн пространство да бъдат лаборатория за създаване на нови произведения… И на нови творци.
Но в книгата има и много текстове, които се публикуват за първи път, както и такива, публикувани в други периодични медии. И, за разлика от „Книга за мечтите“ – всеки ред, всяка дума в която харесах като личност и като издател, то в новия сборник на Венелин Терзиев има много спорни идеи и внушения, зад които не мога да застана. Те, до известна степен ме накараха да настръхна вътрешно, да се отдръпна в себе си – за да не изкрещя „Не! Не мога да издам това! Не искам“; донякъде ме огорчиха. Но не ме изненадаха, нещо повече – винаги съм очаквала, че рано или късно тези внушения и идеи ще бъдат лансирани от автора.
*
Фактът, че знакът на моето издателство стои върху корицата на тази книга означава това, че този знак стои върху едно талантливо написано и талантливо оформено произведение на вербалното и визуалното изкуство. Защото всеки текст в нея, всеки щрих носи ерудицията, естетиката и таланта на своя автор.
Тази книга, в своята съвкупност от текстове, картини, редакционно-дизайнерски екип и индиректно присъствие на знакови личности от света на науката, изкуствата, политиката и духовенството с голяма острота постави пред мен, като издател, поет и личност дилемата за значимостта, за тежесттта и взаимодействията между таланта и идеологията; за ценността на всяко едно от тези понятия и енергии, за силата на тяхното взаимно преплитане и за отражението им върху онова, което в крайна сметка се оказва още един слой върху колективното несъзнавано на едно общество.
Много е лесно да се създаде една рамка, система от правила и норми, от идеологеми, в която да мислим, че се чувстваме комфортно. Но рамките винаги се оказват тесни при взаимодействието си с реалните предизвикателства на живота. И често влизат в конфликт с дълбоката същност на оня, който ги е създал. И често се чупят или често бъдат счупвани. Често техните отломки остават неосъзнати; често се превръщат в нови бариери.
Надявам се, че тези разсъждения, които целят да оправдаят верността ми към парадигмите “без цензура” и “талантът над всичко”, които зачертаха онова, което крещи у всеки от нас – “бъди верен на себе си” ще провокират интереса на читателската аудитория.
Изданието излиза под редакцията на Силва Василев и включва пълноцветни илюстрации – картини на Васил Василев-Зуека; дизайнът на корицата е на Мирослава Терзиева.
На добър път към читателя!
А читателят – нека чете и преценява сам…
Габриела Цанева, издател
ЩАСТЛИВАТА ПОТРЕБНОСТ ДА БЪДЕМ ТУК
„Долината на мелниците“
Художник: Васил Василев – Зуека
Самотността на щастието е дръзко упование, че то въобще се е случило.
Ровя се в позабързаната си същност да си обясня неговото съществуване и дали то се е завряло някъде дълбоко в мен. Много неразбиране срещам в това си търсене на нещото, което да обясни моето щастие. Въобще не се опитвам да търся неговото научно съдържание, навярно защото то трудно ще ми помогне в усещането за неговото обяснение.
Така и не успявам да открия обяснение нито в препълнените с хора улици, нито в безгрижността на реенето на птиците, нито в тишината на селските калдъръми. Неговата прикритост е мъчително постоянна при своето пребиваване в моята същност. А тя, същността ми, е поизвървяла път, по който често се е препъвала и падала, чувствала се е пребита от търсене на случайни неслучайности, оставала е потопена от дръзка незначителност…
Но въпреки всичко е продължила да ми служи и да ме пази от недодялани персони.
*
Не знам дали същността ми е щастлива, когато е смирена, или когато търси боен вик, но тя все така упорито издирва своята щастлива самота – носител на вързопи с празнота.
Обладаност от това да чувства своята доброта е нейната най-голяма пълнота.
Същността обича да бъде обичана и тогава е най-щастлива. Тогава тя е там, в онзи странен полет, когато може да извърши и убийство, и възкресение. Тогава и любовта е щастлива, тогава и самотата на безгрижието е най-блажена.
Понякога погледът попада в някаква мъглива самота и помътнява, друг път е в призрачна яснота и пак е в търсене на нещо, което е част от онази щастлива самота. Способността да откриваш това си състояние е може би онзи таен смисъл на съзаклятието да бъдем щастливо способни да сме нужни и на онази забележителна потребност да сме тук.
Не търсете помощ в книгите, не търсете съветите на другите, не обръщайте внимание на сложността на изречените думи – те няма да са ви потребни в тази щастлива чувствителност, ако не намерите сили да приберете същността при себе си и да заживеете в мир с нея.
Днес прибрах моето същностно безгрижие, за да се опитам да го спася и опазя.
Пазете щастието от смъртта му – тя може да го отнеме по всяко време!
Венелин Терзиев
Книгата е достъпна за свободно четене и сваляне в сайта на изд. gabriell-e-lit тук – към настоящия момент със съкращения.
Пълният текст на електронното издание ще бъде достъпен след публикуването на печатната книга.
Редакционна статия
