Коментар на Тодор Горанов, докторант в катедра „Керамика и дизайн на порцелан и стъкло“, НХА върху витражите на художника Даниел Йорданов

Фиг.1 „Серафим“, фотография от личния архив на автора

Попадайки в църквата, ние неволно търсим вечното и безкрайното, както и отговор на въпросите, на които нямаме отговор. Поради тази причина в църковното изкуство са създадени определени предписания и канони, за да не бъде допуснат и най-малкият фалш или земни пристрастия, за да бъде създадено чувството за един друг духовен паралелен свят, да бъде вдъхната надежда и вяра в безграничната Божия любов, за да бъдат подчертани истинските ценности, към които ние трябва да се стремим в нашия земен живот.

„Просфора“ –  хлябът, е бил винаги на особена почит при земеделските народи и поради това е наситен със сакрален смисъл. Той се използва в култови практики от най-дълбока древност. За българина той е венец на труда му и най-високо почитан. Хлябът е приет като свещен в народната култура, той е безкръвна жертва и главно магическо средство в празници, ритуали и обичаи. Човек идва на този свят с хляб, хлябът е винаги на трапезата в най-важните житейски стъпки, с хляб си отива от този свят.

Св. Евхаристия е тайнство, в което вярващият и кръстен християнин приема тялото и кръвта на Господ Исус Христос във вид на хляб и вино, след като те в определен момент на св. Литургия са претворени в тялото и кръвта Христови. По този начин приемащият ги се съединява с Христос. Това е Тайнството на тайнствата.

Фиг. 2 „Просфора“ над вратата от южната страна на храма, фотография от личния архив на автора

Витражът повтаря формата на арката над вратата на южната страна на храма, като това многократно разделяне от дъги превъплъщава чувството за два свята, единият от които  е по-твърд, земен, с по-наситени цветове и ние можем да се докоснем до него, да го почувстваме и да го вкусим под формата на хляб. Хлябът е опит за единение и съответно прекрасен образ и символ на земния живот и труд.

Просфората в тази комбинация на композицията се явява и като образ на слънцето. Източник на светлина, съответно и източник на живот в нашия земен предел. Просфората е и символ на единението на вярващите в Исус на земята.

Създаването на образа в паното е подчертано от яркия червен цвят на плащеницата. Червеният цвят символизира земното, преходното и страстите. В тази композиция са използвани трите основни цвята: син, червен и жълт. При комбинацията им се получават всички останали цветове. Съответно тези цветове са познати и като чисти или първични. Това е интуитивното усещане на художника за чистотата, за началото и разнообразието, с което се проява Божието милосърдие.

Във втората половина от витража една част е отделена на прозрачния или белия цвят – символ на абсолютната чистота и знание, израз на съвкупността на всички цветове при дисперсия на светлината през пирамида със своите четири плоскости, което навежда на мисълта за иконите, при които някои образи са представени от всички страни едновременно, нещ постижимо само за Бога. Втората половина е заета от безтегловният син цвят или по-скоро небесен син цвят, асоциация за всепроникващия ефир. Ефирът, пълен с енергия, познание и просветление, възникващ при молитва. Една обикновена витражна композиция, изпълнена с дълбок църковен символизъм.

Витражаната композиция „Светият Граал“, символизиращ християнството, се намира на северната стена над вратата. Композицията му е аналагочна на „Просфора“ – разделена е по подобен начин на няколко арки, като в центъра й е разположен „Светият Граал“. Първо забелязваме яркия червен цвят, обрисуващ материалното. От чашата се издигат лъчи, които преминават през всичките нива, отделени по цветове, внушаващи разнообразни емоции за видимото и невидимото.

Не случайно Исус е рекъл: „И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си“. Навярно тези думи на Исус, подобно на лъчи, обединяват минало, настояще и бъдеще в едно. „И като взе чашата и благодари, даде я и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет“.

Двата витража „ Просфора“ и „Светият Граал“, които се намират над южната и северната врата на храма, са дарение от художника Даниел Йорданов.

Фиг. 3 „Светият Граал“ на северната страна на храма, фотография от личния архив на автора

Наблюдавайки огромните витражи, първоначалното усещане, което те създават, е за полет и особена лекота. Тънката синя рамка само усилва това чувство. Серафимите са се издигнали над нашия поглед и са се извисили над хоризонта.

При работата на автора с лицата им той се е постарал ликът на всеки един от осемте серафима да има свое изражение и състояние, в което пребивава. Погледите на ангелите са спокойни и задълбочени, отправени напред към безкрайността, пораждайки усещането, че проникват през наблюдаващите ги. Всеки един от ангелите има свое настроение, което е лишено от земните страсти. Тези емоции са дълбоко обърнати навътре. Те са обединени от една одухотвореност и простота. Лицата на ангелите са прозрачни, нарисувани линеално с много леко тониране на овала им, което подчертава и загатва формата им. Тяхната сила е в нежността и чистотата. Обърнато е внимание на различно оформените коси. Тук художникът проявява отново своето въображение и разнообразява формата и цвета на косите. Те са прихванати с ленти, които ги придържат над челото, различени по цвят и разнообразно украсени.

Фиг. 4 „Животворните кръстове“, фотография от личния архив на автора

Животворните кръстове са любим и често срещан мотив във всички църкви. В храма „Св. св. Кирил и Методий“ те са разположени на всеки прозорец, като в долната част на витража от ляво и от дясно са ситуирани по два кръста. В правоъгълна форма и с отделна рамка, светите кръстове съставляват една цялостна композиция, която е решена по различен начин във всяко едно от осемте пана. Художникът интрепретира тези детайли изключително оригинално, като всеки път обогатява композициите с допълнителни елементи.

Всяка една композиция е обградена с правоъгълна рамка, като във всеки ъгъл е добавено стилизирано цвете, което е изпълнено по своеобразен и неповторим начин. Първоначално в оригиналните витражи в четирите ъгъла на рамката са били нарисувани само с контур кръстове, които авторът, също използва при една от композициите на светия кръст. Те са наподобявали малтийския кръст.

Основната и централна част на паното е заета от Светият кръст, като фонът около него се променя постоянно във всяко пано. Някой от кръстовете са нарисувани на ръка, а фонът зад тях е изработен с помощта на стъклен разноцветен прах, създавайки много приятно чувство за лека структура. Други кръстове са направени от цветно стъкло и са моделирани със светлосенки. По средата на кръстовете са добавени и цветни парченца стъкла с формата на квадрат. Този квадрат е доукрасен със стилизирано цвете по средата, което всеки път има различен цвят. Отделно във всяка част в края на кръста е добавен цветен елемент. Тези елементи са кръгли или листообразни.

Художникът Даниел Йорданов е вложил своята душа, търпение и умения, и е вдъхнал отново живот на първата българска църква в Бургас.

Библиография:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Рикардо_Тоскани

https://bg.wikipedia.org/wiki/Св._св._Кирил_и_Методий_(Бургас)

https://www.culinarytourism.bg/praznitzi-i-traditzii/prosfora

http://www.sveti-nikolai.com/tainstva-i-rituali/evharistija

Тодор Горанов