Разговор-интервю на Тодор Горанов, докторант в катедра „Керамика и дизайн на порцелан и стъкло“, НХА, с художника Даниел Йорданов

Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Бургас е построена през периода 1897 – 1907 г. от италианския архитект Рикардо Тоскани, който е работил по това време в града. Историята на храма е неразделно свързана с името на поп Георги Стоянов Джелебов, който дарява собствената си къща, за да бъде построена първата българска църква в Бургас.

*

Художникът Даниел Йорданов – Алберчи, който работи върху новите витражи на храма, е роден през 1971 г. в гр. Бургас. Завършва Художествената гимназия в родния си град и специалност „Графика“ през 1994 г. във Великотърновския университет.

Творчеството му е фокусирано в сферата на живописта, графиката, стенописта, интериорния дизайн, стъклописите и витражите. Картините му напомнят на хората, че светът е красив, и ги изпълват с любов, хармония и разбирателство. Даниел Йорданов участва в много национални и международни групови изложби и има над двадесет самостоятелни изложби. Негови творби са притежание на колекции в България, Англия, САЩ, Германия, Белгия, Холандия, Франция, Италия, Австрия, Гърция.

Водещи в творчеството му са идеите, че „Изкуството му може да бъде пътеката към вътрешната свобода на човека“, и че „Ако неговото изкуство говори, няма нужда от повече обяснения.“  

*

Даниел, какво е Вашето първо впечатление от витражите в бургаския храм „Св. св. Кирил и Методий“?

Това, което установих е, че оригиналните витражи са били изпълнени с някакъв вид лак, който не е известен като марка, качество или характеристики. Нанесен е направо върху стъклената повърхност без никаква топлинна обработка. Имено поради тази причина с течение на времето витражните пана са започнали да се олющват. Лаковото покритие се отделя от стъклената повърхност под влияние на атмосферните условия като: дъжд, вятър, силно нагряване на стъклените повърхности от палещото слънце през лятото и студения и влажен климат през зимния период.

В повечето статии, които прочетох по темата, се говори за реставрация на две витражни пана. Това така ли е?

Не, в случая не става въпрос за каквато и да била реставрация, защото тя е невъзможна, а за изцяло нов проект и изработването на осем нови витража. Трябва да отбележа, че рисуваните образи са съобразени с оригинала и изискванията на Църковното настоятелство.

Колко проекта бяха направени?

Вземайки под внимание старите снимки, които бяха съхранени, бяха заснети всички прозорци поотделно като основа на бъдещия проект. Моята задача беше да направя истински витраж в техника Тифани, който съответно да е траен и да издържа на температурните условия. Паната трябваше да бъдат изработени по схемата на класическа технология със специални бои, които се изпичат в керамични пещи при температура 630 градуса. Тези бои са на оловна основа и създават контакт с повърхностния слой на стъклото, явявайки се реплика на оригиналните витражи.

От самото начало изработих един проект, който представих за разглеждане. Придържах се към оригинала и не си позволявах силна игра с цветовете. При обсъждането на проекта църковните служители изразиха мнението, че е необходимо да се вкара повече цвят. Така се стигна до крайния проект, който беше изпълнен с материал в оригинална големина.

*

Защо и как се стигна до пълна замяна на всички витражи в храм „Св. св. Кирил и Методий“?

Поради строителни дейност в близост до църквата земните пластове се разместиха, което доведе до разцепване на църквата и поява на огромен рис по стените, който доведе до окончателното начупване на витражните пана.

Какви бяха вашите лични решения?

Основният проблем, която трябваше да преодолея, беше пълното възпроизвеждане на рисунка с лак върху цялостен прозоречен лист стъкло и реализирането на витраж посредством флюс. Съответно някои елементи не можеха да бъдат изрязани от стъкло и се наложиха незначителни изменения. Също така смених основния фон. Паната със серафимите са по четири от ляво и дясно. На първите два витража отляво и дясно серафимите са на син фон, а рамката е бяла и прозрачна. Следващите две групи по два витража са на прозрачен фон със синя рамка и накрая отново затворих композицията с два ангела по един отляво и дясно на син фон с бяла рамка. Отделно съобразих контраста и силата на цвета на лицата на ангелите и фона. Образа на ангела го направих по-тъмен или по-светъл,  съответно смених и стъклата. Нарисувах всеки един ангел поотделно, защото всеки има свое собствено лице.

*

Какви техники сте използвали при създаването на витражите?

Основната техника е Тифани, тя е много подходяща при работата с по-малки елементи и в процеса на работа до последния момент могат да бъдат нанасяни корекции. Използвал съм специални бои за стъкло за образите на серафимите и косите им. При някои елементи на светите кръстове като линии – очертаване и тониране, както и създаване на определени ефекти при някои други елементи. Третата техника, която приложих, е фюзинг, като за целта използвах стъклен прах за обогатяване на цветовата гама и други желани ефекти.

Благодаря за това стойностно интервю, Даниел! Вече имаме цялостна представа и за историята на оригиналните витражи, и за процеса по възобновяване на вътрешната среда на църквата, и за техниките, които сте използвали при създаването на новите витражни елементи в нея!

Библиография:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Рикардо_Тоскани

https://bg.wikipedia.org/wiki/Св._св._Кирил_и_Методий_(Бургас)

https://www.culinarytourism.bg/praznitzi-i-traditzii/prosfora

http://www.sveti-nikolai.com/tainstva-i-rituali/evharistija

Тодор Горанов