ЗАД ГЪРБА – хайбун на Габриела Цанева
Зад гърба ми си;
там, съвсем тиха си…
Ако обърна глава настрани –
ще те видя… ли?
Не обръщам глава настрани,
не искам да създам липсата ти.
Изхърквам последния си дъх,
като пред умиране –
и се събуждам;
зад мен си,
тиха си.
И аз.
по окосената поляна
стъпките ми –
избягалите птици
поезията запълва
липсите
*
„Зад гърба“ – една крачка към онази част от битието, която оставяме встрани, зад гърба. Но не като „загърбване“ и бягство, а като онова квантовомеханично ненаблюдение, което позволява едновременното съществуване на много възможни състояния.
„Зад гърба“ е сборник на безбрежието на онези случвания на поезията, източните литературно-естетически форми и живописта, чието „вплитане“ – във всеки смисъл на думата, променя очертанията на техните очаквания и пълнота. Един опит да намеря всичко неслучило се. Но не
неслучилото се пропуснато, а онова, което ще се случи в друго бъдеще, основано на едновременността в развитието на цялата гама от състоянията на дадения момент.
И да достигна до суперпозицията на всяко събитие, до всеки възможен път и осъществяване…“
Този текст подготвих за гърба на корицата на най-новата си поетична книга – „Зад гърба“.
И започнах да рисувам картина за лицето на корицата.
Нарисувах я – един неясен акварел,
един неясен силует… Подготвих корицата.
И продължих да рисувам, да търся…
Неуловимото, неуловеното…
Исках да видя и все не успявах – зад гърба, да погледна – лицето…Трябваше да намеря лицето, да се намеря…
Реших, че съм успяла. Направих корицата с довършената картина.
И – доволна ти я показах… Бях постигнала пълнота.
Ти учудено ме погледна и каза:
-Но, защо направи това?! Защо се обърна? Защо фиксира мига??? Това вече не е „зад гърба“ – това е пред погледа ти. Ти уби суперпозицията…
Много трудно ми беше да обясня същността на този поетичен опит – чрез средствата да изкуството да достигна до същината на една от най-неинтуитивните, но най-пълни, ясни и доказани научни теории за обяснение на реалността – квантовата механика.
А колко лесно се оказа всичко – просто една довършена картина и нейното междинно състояние –онова, „зад гърба“ – което съдържа в себе си всяко бъдещо случване…
поглеждам лицето си в огледалото –
цялото
си ти
затварям очи –
когато ги
отворя ще съм друг
поглеждам лицето в огледалото –
аз ли съм?
Пулсът шуми в тила ми –
там,
зад гърба ми си…
… няма си…
И няма да се обърна…
Текст и картини: Габриела Цанева
