ПОЕТ НА СВЕТЛИНАТА – стихотворение на Тодор Билчев

На големия русенски поет Йордан Йорданов,
роден на 25.12.1942 г. – ЧРД – 81.

Роден на датата Христова,
в Христос не можеш да потънеш.
Но твоята душа готова
е все на кръст да я разпънеш.

С венеца трънен, както Бога,
Голгота в себе да катериш.
Да бъдеш връх. Висок. И много
любов и истина намериш.

Тъй, както мен дотук напътства
по пътя труден на поета,
като учител да пребъдваш.
Със словото си да ни светиш.

Но не да ни държиш ръката.
Ти стихове безброй остави.
От тях, щом става, в тъмнината,
да може всеки се представи.

И гордо да се рей в Безкрая
една любов, макар и късна.
Помилвани от чудо в края
и кактусите в нас възкръсват.

Едно дете ще тича босо
в аблановските бучимиши.
Любов се взема, не се проси,
и туй накрая ще ни пишеш.

Сърцето ти над пропаст свети
в часа на свята нежност, тиха.
Пренесъл древните завети,
огряваш ни, тъй както стиха,

разтворен на дъжда в сълзите.
И рицар си, на кръст разпънат
в градчето малко, гдето дните
угасват, щом в душа се спънат.

Но щом дете легло затопли
във твоята самотна зима,
страдания изчезват, вопли.
Животът във ръце се взима.

Докрай за любовта възможен,
дори на тъмнината в здрача,

макар наяве невъзможен,
на бурята си подпалвача.

След сто години, аз го зная,
не ще угасне във душата
на твойте стихове омаят.
Живее в тебе светлината!

Тодор Билчев, Русе