В този цикъл Тодор Билчев остава верен на своя разпознаваем стил. Той работи в рамката на класическия силлабичен стих, с рима, с ясна логическа структура и с тематични ядра, които се повтарят в цялата му поезия: човекът, времето, смъртта, трудът, тъгата, ракията като утеха, поетът като страдалец. „В светлината на казана“ е социално-поетичен разказ за малкия човек, който търси утеха и светлина в ракиджийницата – място, където времето се стича, а тревогите се свличат от гърба му. „Мерки и теглилки“ е философска миниатюра за човешката жажда да продължи да живее, за гъдела на съществуването и за крехката връзка между земя и небе. В „Любов и омраза“ поетичният диалог се разгръща между познатите антиподи – любов и омраза, за да се изведе житейската позиция на лирически Аз, в която любовта тържествува . Текстовете са ритмични, с ясна логическа структура и с характерната за автора лексика – земна, разговорна, но наситена с морални и екзистенциални акценти.
МЕРКИ И ТЕГЛИЛКИ – стихотворения на Тодор Билчев
В СВЕТЛИНАТА НА КАЗАНА
Над селото небето свъсено се мръщи.
И влиза в запустели домове и къщи.
А малкият човек го гледа и се кръсти.
Потегля към казана, стъпвайки на пръсти.
Че там той истината чака да открие.
И от измъчващия го живот се скрие.
Ракия за душата тръгва да направи.
И тъй със нея трудностите да забрави.
А казанджийката усмихната го среща.
Пък той, че е човек, едва сега се сеща.
Спиралата на времето във съд се стича.
Тревогите, тъгата от гърба му свлича.
И както в гробища човек да ходи трябва,
да помни някога смъртта, че ще го грабне,
така с ракийката ще знае му душата,
че мрак животът е, но влюбен в светлината.
25.07.2026 г. 7.07 ч., Обретеник
МЕРКИ И ТЕГЛИЛКИ
С години, месеци, минути
отмерваме живота земен.
След него мерки не са чути.
Или пък водят ги неземни.
Но той тече и продължава.
Без граници е и безкраен.
Роди ли се и се сражава.
Във битки тъй остава траен.
Затуй не с метър и теглилки
неизмеримото следете.
Живота мери се с горчилки.
След туй в Безкрая го търсете.
Но там не можеш да му сложиш
канона земен на числата.
И как във цифри да изложиш
Духът, че свети на душата.
Затуй безкрайно се нарича
числото при броене крайно.
А смятането не изрича
това, което е незнайно.
10.08.2026 г. 19.52 ч. Русе
ЛЮБОВ И ОМРАЗА
Вечно и свето е само мъртвото.
Живото живее в грях.
Ат. Далчев – Камък
Той всички книги на света прочете.
В стремеж да разбере защо живее.
Но там говореха за боевете.
И кой кого да победи, владее.
След туй в живота босоног се сурна.
Да види колко е писмото право.
Наивник бе, срещу му той се втурна.
И падна, наранен от него здраво.
Стои замислен днеска по средата.
Живота не разбрал. Словата също.
Но блъскат му се мисли във главата,
които в студовете го прегръщат:
От книгите аз нищо не научих.
Животът шарен всичко ми показа.
Живее със любов и злото куче.
Умира красотата от омраза.
Че жив съм, аз шестица не получих.
А всичко, що прочетох бе напразно.
Защото живо мъртвото улучва.
Със смърт смъртта не можеш я наказа.
11.08.2026 г. 11.11 ч., Русе
Тодор Билчев
