Пламен Бочев е сред авторите, които през годините тихо, но последователно присъстват в литературния живот, а наскоро стана и редовен участник с поезия във фейсбук група „Приятели на списание Картини с думи и багри“ – пространство, което вече три години служи като естествено поле за подбор на нови гласове. Неговата поезия носи зрелостта на човек, който е минал през загуби, пропуснати жестове и късни прозрения, но е запазил способността да вярва в любовта и във възможността за завръщане. В избраните стихотворения се преплитат крехкост и мъдрост, болка и прошка, а мотивите за кръговрата, повторението и „втория шанс“ оформят един цялостен, дълбоко човешки поетичен свят.

ЗАВРЪЩАНЕ – поетичен цикъл на Пламен Бочев

НE ПИТАЙ

Понякога, и в края на живота си,
ще срещнеш любовта, макар и късна.
Ще е красива като светли лотоси,
които никога не би откъснал.

Порадвай се на кратките обятия,
на дългите секунди от безвремие.
И не, не питай колко трае лятото,
докато тя все още е при тебе.

НЕВИНАГИ

Невинаги умирал съм в ръцете ти.
Невинаги смехът ти ме е топлил.
И никога не ти откъснах цвете.
И никога не ти купувах рокли.

Понякога съм бил така далече…
Понякога дори съм се изгубвал.
Животът между пръстите изтече,
докато търсех смислените думи.

Докато търсех оня път, по който
да мога опростен да се завръщам,
изгубих твоята душа. И моята.
И нито ти, и нито аз сме същите.

И може би така ще ме запомниш –
невинаги нозете ти прегърнал –
върху хартиен сал войник оловен,
избягал, за да може да се върне.

ПОВЕРИЕ

Ще ме прегърнеш на тръгване –
има такова поверие –
ако земята е кръгла,
отново ще се намерим.

Ще съм шофьор на такси.
Ти ще ме спреш случайно.
Ще ме докоснат косите ти –
както беше в началото.

Ще се повредят спирачките.
И ще поемем към космоса.
И ще се спрем на крачка
от небето си – осмото.

А после ще се събудим.
Ще ме прегърнеш на тръгване.
И ще крещим – като лудите,
че земята е кръгла.

Пламен Бочев