В рецензията си за книгата „Моят живот в стихове и проза“ (2006) на д-р Лилия Логофетова, Людмила Данова разгръща едно топло и искрено впечатление от срещата си с авторката – среща, в която личността, професията и творчеството се преплитат в единна, дълбоко човешка естетика. Книгата разкрива богат вътрешен свят, в който поезията и прозата са естествено продължение на духовността, добротата и стремежа към съвършенство. Темите за любовта, Родината, вярата и ежедневната красота преминават през страниците като тихи, но силни акценти. Тази рецензия поставя началото на представянето на д-р Логофетова в списанието, а в следваща публикация ще предложим и подбор от нейните творби.

ЗА “МОЯТ ЖИВОТ В СТИХОВЕ И ПРОЗА” НА ЛИЛИЯ ЛОГОФЕТОВА – ревю на Людмила Данова

В ръцете ми е книгата на доктор Лилия Логофетова “Моят живот в стихове и проза”, /2006/,”БГ принт” – Враца, която прочетох почти веднага, след като я получих като подарък от прекрасната поетеса на нашата първа среща в град Козлодуй през октомври 2025 година, където бях поканена на среща с читатели от Народно читалище “Храм-паметник Христо Ботев – 1879”.

Първото ми впечатление беше повече от приятно. Една мила, емоционална и шармантна дама, която с усмивка ме посрещна в кабинета си. Съвсем непринудено и сърдечно си поговорихме и аз подарих една своя книга от поредицата за Виола, а тя се засуети да намери своя книжка, защото искаше да ми подари частица от душевния си свят, поезията, творчеството е именно това.

В цялата й визия, а и от споделеното, се откроява невероятна и автентична естетика, грижа, било към интериора, било към цветята в градината. Тази естетика и богатата душевност на доктор Логофетова бликат и в творчеството й. Топлота, благородство, романтика докосват читателя и от страниците на книгата, която имам. Стиховете са с непреходна и общочовешка значимост – темите за любовта, Родината, Бог, децата са вечни в литературата.

Емоциите, които будят творбите топлят сърцата и помагат да осъзнаем, че светът е прекрасен, въпреки делничните грижи. Поезията на Лили е една изповед, споделено откровение на една търсеща душа, която се стреми към съвършенство във всичко, в професията, в творчеството, в ежедневието.

Всеки човек се ражда с мисия, но при доктор Логофетова тя не е една, и е трудно да се определи коя е нейната, дали стоматологията, която е професията й или литературата, която носи в сърцето си. Щедра е била съдбата към нея, с щедрост е орисана Лилия и щедро споделя с нас словото си.

С това кратко представяне на “Моят живот в стихове и проза” ще се радвам да съм ви направила поне малко съпричастни с богатата душевност на авторката и с нейната пъстра личност.

Докоснете се до творчеството на доктор Логофетова.

Людмила Данова