ЗИМНА УСМИВКА – поезия на Павлина Петкова

ЗИМНА УСМИВКА

Светът прилича на пашкул.
Навред е бяло, бяло…
Сълзят очите от ледената милувка
на северняка.
Надиплени облаци
пробягват по небето.
Дърветата прегърбени –
натежали от сняг.
Само борът се усмихва
под искрящата на слънце пелерина.
Земята е в прегръдка бяла,
под която сънуват треви и семена.
Поскърцват стъпките на пътник,
поел на път по пъртината замръзнала.
На хищник дири
и на птици клинописи
издайнически на деня прегласят.

Идилия зимна. В душата си запалвам камина.
И е топло, топло.

ХАЙКУ

*
Зима идва.
Щурче припява
на спомените ми.

*
Снежно гробище.
От кръст на кръст
самотна врана.

*
Зимна утрин.
Самотен гларус
на замръзнал фонтан.

*
Зимна вечер.
Върху пръстена
отблясък от камината.

*
Рисунки по стъклата.
Вятърът в шушулките свири.
Коледна песен.

*
В камината
отблясъци от въглени –
гадаем бъдещето.

*
Вятър свири в бора.
На камината шишарка
в брокат.

АПЕВИ

И
ето –
снежинки
се превръщат
в сребърни капки.
Над
снежна
пъртина
пристига тя –
Нова година.

*

И
пиша
любовен
рефрен за теб –
нежното слово.
Вярвай в любовта!
Романтика
между мен
и теб
И…

Павлина Петкова