ЗА ДНЕШНОТО ВРЕМЕ – поезия на Дейвид Георгиев

Бързаме. Нанякъде…
А животат ни спира,
моли ни и пита:”Накъде?”
Монотонно отговаряме:
“На работа .Пари мечакат!”
С погледи далеч от синьото небе,
виждаме само и единствено
мракът.

Слънцето се скрива.
Вкупом поемат сенки
към сиви къщи.
Бавно природата изчезва.
Луната – само им се мръщи.
Всеки ден така: маршируваме!
Бързаме, а сърцето ни е малко.
Не мечтаем… и само сънуваме.
Колко жалко!

Сивите стъкла
залезите не показват.
Мокрият асфалт блести в нощта.
Сенките, дето всичкото погазват,
обречени са на дълга самота…
И все така тихо маршируваме!
Защо на сенките им трябва
свят красив… лунен, див?
Уви, само го сънуваме!..

Денят нов изниква тогава.
И хората,тръгнали по
пътя си познат,
нищо те не осъзнават.
Робски сенки са… Жалко!
А погледнат ли света красив,
поне за малко,
затриват им душата и очите.
Събудете се. Защо още спите?!

Дейвид Георгиев