ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА – Мария Славова, Мирослава Симеонова

Мария Славова, София

Авторката представя за участие в конкурса две танки със заглавия “Утехи” и “Пожертвахме” без дадено съгласие за публикуване.

Мирослава Симеонова, Пловдив

*
Гнездото още
пази топлината на
лято, шум на
море, повей на вятър,
ухание на дъжд.

Живот, а не подслон

Когато се родиш, когато дойдеш на светлия, белия свят, ти се освобождаваш от пълната майчина закрила. И докато опознаваш света, лека-полека отхвърляш властта на родителите, роднините, познатите.

И попадаш под друга власт – властта на приятелите, любимата, обвързаностите. Властта на училището, университета, работата… Наистина, увеличават се зависимостите, но се увеличават и убежищата, подслоните – домът, работата, хобитата, пристрастеностите, фалшиви или истински.

Увеличават се предизвикателствата, опасностите и трябва да избираш – дали да търсиш нови подслони или да приемеш предизвикателствата и да преоткриеш света. Да тръгнеш по широк път, който може да те доведе до задънена улица или малка, кривуличеща пътека, обрасла с тръни и бодили.

Да се хвърлиш в реката – без да мислиш дали е бистра или мътна, дали цветът ѝ е жълт, червен, син или кафяв. И да я преплуваш.

Да застанеш на ръба на скала – и да се слееш с небето, с върховете на планините, да се почувстваш над дреболиите в нозете ти. Мисълта ти да преброди Големия каньон на дните и годините.

Да караш яхта, сърф.
Да те е страх, но да надмогнеш страха и да продължаваш напред.

Да искаш да изживееш всеки миг пълноценно, с всяка твоя клетка и сетиво – музиката на света, уханието на света, да познаеш красотата и грозотата на света.

Да го опознаеш и да искаш да го промениш.

И той да бъде твой подслон, но и твоя сцена…