ИВАН ДРАЧ
ТВОРЧЕСТВО: СТИХОТВОРЕНИЯ
*
На 22 юни в 5 часа следобед
над Бабий яр минавахме по пътя
полегнало бе слънцето до облак
а старците под сенките седяха
на бира и на чирузи блестящи
край тях на коленете на блондинка
се бе излегнал и задрямал вятър
Старица питаше със глас посърнал
продават ли се кръстове наблизо
а кленовете съхнеха от жажда
и на ръцете ми детето спеше
сънуваше див кон в тревите буйни
как бие със копита по земята
Небето някой сриваше върху ми
със корените-облаци и камък-слънце
а кобрите на уличните лампи
във храсталака скриха дълги шии
покрих детето инстинктивно с тяло
на 22 юни в 5 часа след обед
когато минахме над Бабий яр…
ГОЛЯМАТА СЪЛЗА
Тя беше малка капка на болката
и лека-полека стана Сълза
защо започна да расте като дете
обу се облече се и порасна
тръгна Сълзата по гарите
по влаковете сред хората
беше малка стана голяма
идва
страшно е
такава Голяма Сълза
не се побира в окото
не се побира в сърцето
такава Голяма Сълза.
СЛЪНЧЕВ ЕТЮД
Над мене облаци като деца
сред сините ливади се разхождат.
Продавам ярки, яркостни слънца
със музикални погледи тревожни.
Тук слънцето на вярата трепти,
там –
слънцето на хубостта лъчиста.
А в слънцето на болката цъфти
жестока мъдрост, със роса покрита.
Преливат се слънцата и блестят
с протуберанси във главите светли.
Вземете си слънцата за из път,
но със сърцата си за тях платете.
Ще пазя честно вашите души,
да ги залагам няма аз на карти.
Повярвайте ми, че не съм сгрешил –
за слънцето се плаща със сърцата!
ЛЕБЕДОВ ЕТЮД
Облечи ме със нощ,
облечи ме с небе непознато
и над мене развей
на бял лебед крило.
Топли сънища
нека се Вият на ято
и луна да размаха
от ясен Весло.
Магистрала да блесне
с рубини на свойта корона.
утро нека измие
в отавите злачни
коси и от своите Води
между лилии и ориони
като лебед
заплувал към мойто море да си.
Облечи ме със нощ,
облечи ме с небе непознато,
ти над мене развей
на бял лебед крило…
И ухаят роса и ръце,
твойте мисли ухаят в сърцето –
плуват лебеди там,
даже сънно ухае Весло.
*
Когато четеш Иван Дран, имаш чувството, че се возиш във високоскоростен влак, но с комфорт. Можеш да се пренесеш с неговите стихове при Пикасо и Мондриан, но и да се качиш на пазара. Когато си се заробил някъде в подмолите на многопластовите метафори, Иван ще ти предложи срещи с неговите любимки – овчарките на вилата. И ако можеш, прочети откровенията за четирикраките приятели – може да откриеш колибка и за себе си.
Духовната структура на този поет е сложна тъкан – тя е народна черга с цвето-вете на дъгата и невероятна съвременна материя, с открити от него нюанси на Всичко – от корена до цвета.
За него в някои издания пишат, че е бил дисидент. А какъв да е поетът? Иван Драч и сега е дисидент. Много хора по света го познават като поет, много – като политик. Искам да напомня на читателя, че той е и блестящ сценарист.
Когато четеш Иван Дран, имаш чувството, че се возиш във…
ВЕЧЕРЕН АКВАРЕЛ
Седи момче на скалите
и пасе вечерта сред посевите,
звездите брули с тояга и си подсвирква.
А вечерта къса листата на деня.
Идва моето златно момиче,
танцува,
носи ми пълни,
пълни неразлети устни,
носи ми пълни,
пълни неразлети гърди
в копринената чаша на своята синя рокля.
Бърза моето златно момиче
след сърцето си.
Хей, момче от скалите,
я размахай тояга –
да побърза моето златно момиче.
*
Миришат на копър пазарите късни
улавя носът зимен ябълков дъх.
Денят към безпаметство тича, поръсен
със ситен предутринен скреж като мъх.
А синият студ сив и яростен става,
той сняг ще ожъне със сърпа студен…
От зимна наркоза калини спасяват
и мене с червения тръпен жен-шен.
Превод и коментар: Захари Иванов
източник: фейсбук, списание “Светове”
ПЪТИЩА
Ах, пътища, шосета, магистрали,
продънени от гуми и подметки,
по вас се скитат боси дъждовете,
а черноземът, върху който сте налягали,
за себе си и не помисля:
спи под черния плащ на асфалта,
диша под белия прах на лятото,
гледа как вие от сила пращите,
как за вас се не вижда
ни начало, ни край!
До основите ви да се добера – не мога.
До дъното на тъгата.
До дъното на радостта.
А мен те ме привличат…
И все пак – тя, надеждата моя бодлива,
пренебрегнала лилиите и розите,
като магарешки трън стърчи в канавката,
дето аз съм приседнал за кратка почивка.
Вие, пътища безкрайни,
до нозете ми се докосвате
и макар да не цвилите „Хайде!“,
си го знаете:
аз след миг ще се метна
пак връз вашето лудо седло.
*
Кога на воля пуснеш си душата,
подобно младо конче на простор,
кога от страх не дърпаш й юздата –
и тя не ще зажали за стобор.
И нека светло й е, и ти дай й
небе за полет, шир и бяг пеша,
съдба й дай, и здрача на безкрая,
че тя не друго е, а е душа.
Превод: Найден Вълчев
БАЛАДА ЗА СЛЪНЧОГЛЕДА
Слънчогледът имаше ръце и крака,
имаше тяло – зелено и грубо.
Тичаше напред с вятъра,
а после се качи на круша
и разкъса гнилото в пазвата си,
и се изкъпа близо до мелницата,
лежеше в пясъка
и стреляше по врабчета с прашка.
Той подскачаше на един крак,
за да излее водата от ухото си –
тогава изведнъж видя слънцето –
красивото загоряло слънце,
със златни къдрици, преливащи,
с червена риза – солей…
Слънцето, каращо велосипед,
преминаваше край облаците в небето…
И застина – години, векове
в златен, тих възторг:
-Пусни ме да яздя, чичо!
Ако не, вземете ме поне на рамката.
Чичо, съжаляваш ли?!
Поезиѝо, моето слънце е оранжево!
Всеки момент някое момче
те открива за себе си,
за да стане завинаги слънчоглед…
БАЛАДА ЗА ДНК
Тайните на приемствеността –
полет на огнена птица…
Дали протоните и неутроните
също са в тяхната орбита?
„Еврика!“ –
Франсис Крик и Джеймс Уотсън –
двама Колумбовци в микрокосмоса –
крещят от десет години.
Тайната на наследствеността – ДНК!
Дешифрирана молекула – зора
в биологията. Човек вече може
да определя наследствеността
и наследството.
Усилия за програмиране
на върху чертежната дъска на протеина!
Изкуствени организми след десет години!
Биологията се втурна в полет.
Физикът заекна. Тишина в света.
И жар-птица – тайна – в мрака на зората…
Така
гърми в историята атомният товарен влак.
Той смразява мозъка
с безброй заплахи:
а) Ще има армии,
те ще бъдат с изкуствени войници,
те ще бъдат опитомени котки,
те ще бъдат обречени зъбци –
Те ще бъдат напречните греди на кръста.
б) Фабрика за производство на мозъци.
Господин генерал!
Тринадесет отряда
подобрени мозъци
от изроден тип
са заредени за вашата армия.
Можете да отидете. Дръжте се –
господин президентът иска лично да
ви постави нов изкуствен нит.
…Ужасен ужас на ножове,
На тревожни граници,
И над ужаса, от тази балада за ДНК
възниква
Lamle състояние със стегната змия,
Подсвирква с нож
Над солената, мегатонна,
Безгранична граница.
Превод с гугъл и редакция: Габриела Цанева,
Източник: „Факти“, украински сайтове, подбор Валентина Летяк
