ПРЕВОДАЧЪТ ПРЕДСТАВЯ:
ТОТА КАНЕКО
TOTA КАНЕКО 23.09.1919 – 20.02.2018
30 ХАЙКУ НА ТОТА КАНЕКО – превод от японски и уводни думи Димитър Анакиев
Тота Канеко е най-значимата фигура на съвременното японско хайку и един от най-великите хайку поети в историята.
Поет с изключително дело и талант, той отхвърля традицията, свързана с будизма, и се обръща към оригиналната японска религия, шинтоизма (анимизъм), обявявайки „киго“ за не-японска традиция в японската поезия (традицията на „киго“ – сезонната думи е пренесена в Япония от Китай).
Канеко решително отхвърля будисткия принцип за „единството на живота и стиха“ и вместо това провъзгласява принципа на „интелектуалния екстаз“. Поетите, които се събират около него, наричат себе си „авангард“ и представляват най-видната част от иначе разнообразното японско съвремен-но (гендай) хайку. Но всеки голям поет използва в творчеството си всички изразни средства и отстоява идеи.
Първото хайку в настоящия превод може да се счита за манифест: „не-„умът“ (будизмът) има своите корени в шинтоизма (езичеството).
През 2008 г. Тота Канеко беше обявен за „личност от културното значение“ за Япония. Титла, която се присъжда изключително рядко. Най-цитираните негови хайку са в тази селекция (№ 7 и № 13).
Тота Канеко цял живот е работил като служител в банка, така че хайку №7 всъщ-ност е пример за „единството на живота и стиха“, което Тота по принцип отрича.
Мнозина смятат, че хайку №13 е неговият поетичен коментар за Такахама Кьоши, който е решително свързан с политиката на имперска Япония.
Може би всички хайку трябва да бъдат обогатени с бележки, които ги поясняват, но в този превод не го направих, защото вярвам, че е добре да се види как преводи-те на хайку комуникират с публиката без бележки или коментари. Все пак това са поетични образи.
Но все пак, за хайку № 20 е нужно кратко обяснение. В това хайку Тота Канеко изразява уважението си към своя учител – известния поет на японския модернизъм Като Шусон В духа на японската култура е уважението, както всичко останало, да се изразява индиректно, донякъде „кодирано“. В случая Тота Канеко е имал предвид факта, че Като Шусон е бил редактор на списанието за хайку „Зимен гръм“. Това е списанието на неговата хайку школа. Чрез използването на фразата „зимен гръм“, ученикът изразява индиректно уважението си към своя учител.
*
1
Бели цветове
сливи: генезисът на Лао Дзъ
по пътя на не-ума
2
Щом отминa
училищният шум, поникнаха
стръковете ечемик
3
Той ожени
дъщеря си и сега плаче
в дима от пържена риба
4
Облачен град –
от праха се издигна
катафалка
5
Напуснах Фуджи –
върху загорялата ми кожа
гравиран часовникът
6
Мъглива нощ –
това кон ли гази
до тялото ми?
7
Сутринта
банкери флуоресцентни
като калмари
8
До бордела
въжето за скачане
някак избледня
9
Червено слънце
на детска рисунка –
навън е виелица
10
Цинично
плодовете бяха продадени
на малка гара
11
Отваряйки
очите си по обяд, насекомите
виждат само покрива
12
Върловката се
присъедини към другите:
бързо и щастливо
13
През нощта
светулката се закачи
за някакъв вълк
14
Птиците мигрират,
луната променя долината
и има един старец
15
Есенен рак,
хванат в капан от светлината
в главата ми
16
След цунамито
старица
става безсмъртна
17
Пролетен хълм –
по пътеката дивият глиган
дъвче въздуха
18
Ако спра да пия,
на какъв друг порок
ще се отдам?
19
Кит се покатери
на форзицията: засенчва
ден и нощ
20
Остров Оки –
току-що удари зимен гръм
на учителя ми
21
Пожълтял бор –
поривите на зимния дъжд
се втурват към мен
22
Спах безгрижно,
докато пустошта на съня ми
не позеленя
23
Полумесец, повдигнат
в небето: Мюсюлманите
винаги са ядосани
24
Облъчени крави
в оризище
очакват смърт
25
Морска лунна
светлина: към другия бряг
пътища на думите
26
Великата китайска
стена, да – в ръка нося
лятно бяло цвете
27
Синята акула
си показа корема –
там съм роден
28
През краката ми
рибената воня напоява стената –
първият зимен дъжд
29
Лятна закуска –
като живот на куб
неговата смърт
30
Цъфнала слива.
Виждам синя акула
навсякъде в градината.
Коментар и превод на хайку:
Димитър Анакиев
