ПРОЛЕТ – стихотворения на Борислава Узунова

ЕУФОРИЯ ОТ ПРОЛЕТТА

Неусетно разцъфват пъпките –
без да питат и без да молят.
Гъделичкащо втурват се тръпки
през телата ни, копнеещи за пролет.

Всеки пъргаво отмята качулката
и развява косите на воля
и искрят, и топят се ледовете
и целуват нежната пролет.

Танц невиждан извива в черешите
топъл вятър, задъхан от тичане
и разцъфват в очите на хората
ранобудни красиви кокичета.

ПРОЛЕТНА ЛЮБОВ

Дойде, окъпана от слънчеви лъчи,
прегърната от бяла коприна,
с ухание на люляк,
здравец и момина сълза.

Погали ме с нежна ръка,
престрашиха се да се усмихнат
тъжните очи,
а душата ми – в устрем нов да полети.

Докосна ме с дихание
от вятър и свежа зелена трева.
На теб завещавам
любовта си и всички пролетни мечти.

ВЕЛИКДЕНСКА НОЩ

Звънят камбаните свещени,
в нощта се сипят безброй звезди.
По улиците осветени
безмълвно крачим двама.

Камбанен звън ни упоява,
сънят се крие в утринта
и песен нежна се разлива,
понасяйки ни над света.

Звездите в перли се превръщат,
небето – в дълбок океан,
а мракът нощен се мръщи,
сред лунен остров окован.

По пътя звезден прах се сипе
и морски бриз сонет шепти,
храмът тих е –
към него крачим двама.

Далечен девствен път се носи
с цвета греховен на нощта,
Животът в любовта се крие
и гали нежно вечността.

Борислава Узунова