ВЪВ ФОКУСА НИ: ДОРА ГАБЕ

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Без съмнение, Дора Габе е легенда.

И странно, дори в епохата на google, всеобщодостъпната информация не дава конкретен, точен и еднозначен отговор за най-важните дати от жизнения път на една личност – онези, между които е затворен жизненият път; не дава еднозначна информация и за рожденото име на една от най-знаковите поетеси в съвременната литературна история. Но – все едно – едва ли има наш сънародник, който не знае името Дора Габе.

Според уикипедия, тя е родена в с. Харманлък, с днешно име Дъбовик, Добричка област, на 24.08.1886 г. Според трите най-четени литературни сайта, рождената дата е 28 август, като според „Литернет“ liternet, и библиотека „Словото“ годината е 1886, но според „Литературен свят“ е 1888 г.

Същата рождена дата се сочи и в сайта „Жената днес“.

Дора Габе умира в София преди 40 години, през 1983 г.,  но макар това да не е твърде отдавна, отново има разминаване в източниците за датата на кончината и́. Според трите литературни сайта „Словото“, Литернет и „Литературен свят“ тя си отива от този свят на 16 ноември, но според уикипедия и други достоверни източници /напр. „Речник на българската литература след освобождението“/ датата на кончината на земния и́ път е 16 февруари.

Умира в София.

*

Дъщеря е на Петър Габе (роден Пейсах), еврейски преселник от Русия, публицист и общественик. Завършва гимназия във Варна (1903), следва естествени науки в Софийския университет (1904), френска филология в Женева и Гренобъл (1905–1906). През 1907 г. е учителка по френски език в Добрич.

Омъжва се за големия литературен критик и историк на българската възрожденска и следосвобожденска литература проф. Боян Пенев.

Заедно и самостоятелно пътуват многократно в чужбина между 1911 и 1932 многократно е в чужбина във връзка с преводаческата си дейност, като посещават Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Англия.

Двамата са сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), като Дора Габе има изключителна заслуга за създаването Българския ПЕН-клуб (1922) и негова дългогодишна председателка. Съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава (1947–1950), представител на България в международни конгреси на ПЕН-клубовете, в международни срещи на писатели, преводачи и дейци на културата. Член на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество.

Дора Габе е поет и преводач, оставил дълбока и трайна следа в развитието на българската и европейската литература, но онова, което всеки знае за нея е мястото и́ в детската литература, защото именно с творчеството си за деца тя формира няколко поколения българи.

*

Любовта и́ към детската литература може да се свърже още с първото стихотворение, което публикува едва 12-годишна /ако се вярва на източниците, които сочат 1888 г. за нейна рождена година/ но – при всички случаи – от най-ранна младост.

През 1925 започва да редактира (съвм. със Симеон Андреев) поредицата „Библиотека за най-малките“. Редактор на детското сп. „Прозорче“ (1939–1941).

Едва 17-годишна става име, което прави впечатление на литературните критици с цикли стихотворения, публикувани в елитарните списания „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“.

До 1930-а година вече е автор на много стихотворения, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии. Същевременно пише отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в списанията „Съвременна мисъл“, „Златорог“, „Полско-български преглед“, „Демократически преглед“, „Листопад“, „Добруджански преглед“, „Изкуство и критика“ и др. Публикува и във вестниците „Слово“, Епоха“, „Вестник на жената“, „Свободна реч“, „Зора“, „Женски глас“, „Мисъл“, „Вестник на вестниците“, „Дневник“, „Заря“ и др. През 20-те и 30-те години изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа.

*

През 1925 г. получава едно предложение от Министерството на народната просвета, да редактира поредица „Библиотека за най-малките“. Така тя попада в света на детската литература, която се оказва може би най-важна и съществена част от нейното мащабно творчество и творческо наследство.

През 20-те и 30-те години сътрудничи на много детски периодични издания: „Светулка“, „Детска радост“, „Детски свят“, „Детски живот“, „Росица“, „Прозорче“, а през 1939 – 1941 г. става и редактор на списание „Прозорче“.

След 1944 г. продължава да пише за деца в периодичните издания „Славейче“, „Дружинка“, „Деца, изкуство, книги“ и др.

Първата стихосбирка на Дора Габе е „Теменуги“ (1908). В тези ранни творби 20-годишната авторка проявява едновременно усета си към модерната литература, като споделя лексиката на символизма – зефир, лазур, блянове, вечна тъга, бледа луна, но остава вярна и на себе си, като гради и отстоява собствен почерк и стил. Стиховете са огледало на душевното състояние на поетесата, като интерпретира важните теми за живота и смъртта, за любовната мъка и самотата в света. В поетиката на тази книга се чувства влиянието на Яворов и Б. Пенев, но трябва да не забравяме, че и самите те са повлияни от световните тенденции в поезията, които тенденции са били познати и на Дора Габе – без посредничеството им.

*

Втората ѝ лирическа книга, „Земен път“, е издадена двадесет години по-късно (1928) – период, разширил съществено тематичния кръгозор на поетесата.

В тази стихосбирка се появяват екзистенциални и философски въпроси: Аз-ът и светът навън, мамещият мираж на хоризонта, но и херметизмът на затворената в себе си личност, неспособна да се докосне до другия – важни теми и за по-нататъшното поетическо развитие на Дора Габе. Авторката започва да гравитира към една космогоничност на възприятията, до която ще стигне в зрялата си творческа възраст. Поемата „Лунатичка“ (1931) се разполага в двете амбивалентни чувства – самота и надежда.

*

За много творци от поколението на Дора Габе се оказва трудно, дори невъзможно да прекрачат бариерата на политическия и идеологически разлом – 9-ти септември 1944 г. Но Дора Габе прекрачва тази граница, като – доколкото е възможно, остава вярна на себе си.

След 1944 г., в произведения като поемата „Вела“ и стихотворения от книгата „Неспокойно време“, тя отразява политико-икономическите промени в годините на „народната власт“. Но може би това е цената на нейното творческо и житейско дълголетие.

Когато се завръща „към себе си“ (по собствените и́ твърдения с книгата „Нови стихове“), Дора Габе носи мъдростта на преживените годините и изпитания, както и на натрупания художествен опит.

В следващите си поетични книги – „Почакай, слънце“, „Невидими очи“, „Сгъстена тишина“, „Глъбини“, „Светът е тайна“ тя се връща към съкровените си философските търсения, като дава воля на мечтите и се опитва да намери ключът към разрешаването на кризите и преломите, на тайните и възторзите пред природата на човека, божественото и света. Казват, че те бележат късния ренесанс на Дора Габе  с многопосочни, нюансирани и взаимно обогатяващи се авторски послания.

*

Без съмнение, произведенията за деца на Дора Габе са част от класиката в българската литература за деца. Като много други писатели тя се развива като творец за деца по настояване на Ран Босилек.

Дебютът ѝ като детска писателка е в „Златна книга на нашите деца“ на Ал. Божинов през 1921.

В книгата ѝ от 1954 „За малките“ (с рисунки на Мана Парпулова) природата и животните диалогизират с децата. Детето отстоява своето право да играе и се вписва в света на възрастните играейки, като постепенно разширява своя социален кръ-гозор. Книгата съдържа емблематични стихотворения на поетесата, с които израстват поколения деца. Смело можем да кажем, че няма българин, който да не е чел някои от тези стихотворения!

Следващата година се ражда един шедьовър в полиграфско и поетическо отно-шение – „От слон до мравка“ (1955), в който тандемът Дора Габе и Илия Бешков сътворява 37 неподражаеми кратки хумористични стихчета за животни.

В „Какво вижда слънцето“ (1960) е отразен целият детски свят на порастване през смеха и лудориите.

Поемите в „Слушането най-тежи“ (1962) съдържат изразената още в заглавието идея за креативността и спонтанността в детския свят. Това е и своеобразен бунт и стремеж към свобода, която липсва болезнено в живота на възрастния.

Дора Габе е автор и на стихчета-залъгалки за по-малки деца. Поетичният ѝ свят за деца винаги изненадва с нестандартните образи и идеи, изпълнени с хумор, далеч от назиданието и дидактиката. Един път, който поетесата неотклонно остоява.

*

Автор на романа за юноши „Мълчаливи герои“ (1931), където главен герой е Райчо Николов. Особено място в творчеството ѝ за деца заема белетристичната книга „Някога“, изградена върху лични спомени и определена от Владимир Василев като „малки психологически етюди в поетична форма“.

В нея Дора Габе разкрива сложния свят на порастващото дете с неговите страхове и надеж-ди, със сетивата му за природата и тревогите пред порастването.

Книгата е откровено автобиографична и образите от семейството на писателката са обрисувани с много любов и проникновение.

Книгите и́ за деца, писани в продължение на повече от 40 години са ценно допълнение на Златния фонд на българската детска литература. И това няма как да не е така за автор, чието отношение към най-малките може да изрази с две думи – любов и уважение.

Ето някои мисли на Дора Габе, които най-ярко рисуват образа й на човек и детски писател:

*

„Детето е човек с всички чувства и божествен мир.

Трябва да направляваме детето, но никога да не го тероризираме, защото иначе ще убием у него духа, а това е най-страшното в живота. Защото човек без дух е човек обезличен.

Да бдим над децата, защото ние сме отговорни за тях – бъдното поколение.“

„Да бъдем приятели с детето, трябва да се стараем да разберем душата му, да видим малката личност в него“

„Всичко може да се разкаже на детето, само трябва да умее човек да разказва по детски, а то е преди всичко усет към приказката и нейните вечни закони“.

„Трябва, освен това, човек да умее да събуди детето в себе си – т.е. себе си. Чрез душата на детето в нас можем да говорим на детето – като на равен на равен. Казват, че гениите са деца. Чудно ли е? Не са ли те в творчески момент при изворите на своя дух – не са ли при детето в себе си – и не затова ли са светли и прояснени като деца?“

/подбор на цитатите – Катя Кирилова, докторант по детско книгоиздаване/

*

През целия си живот Дора Габе се занимава активно с преводаческа дейност.

Превежда от полски, чешки, руски, френски и гръцки творби на А. Мицкевич, М. Конопницка, С. Виспянски, К. Тетмайер, Ю. Словацки, В. Реймонт, Ян. Каспрович, Х. Сенкевич, В. Лидер, А. Дигасински, Л. Стаф, А. Слонимски, Ю. Тувим, К. Алберти, И. Волкер, Е. Флеч, В. Незвал, К. Чапек, Ж. Жиано, Я. Сайферт, А. Слуцки, В. Броневски, В. Имбер, С. Маршак, Е. Камберос, Р. Буми-Папа, М. Лундемис, Я. Рицос и мн. др.

Още през 1921 г. превежда и съставя антологията „Полски поети“.

Нейни творби са преведени в Австрия, Аржентина, Великобритания, Виетнам, Германия, Гърция, Канада, Куба, Ливан, Перу, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Франция, Чехия.

Дора Габе е удостоявана с множество награди и звания, сред които Народен деятел на културата (1962) и наградата Петко Рачов Славейков за литературното ѝ творчество, свързано с децата и българското училище (1979).

ТВОРЧЕСТВО. ПОЕЗИЯ

ЗА ЛИЧНОСТТА И ТВОРЧЕСТВОТО

редакционна статия, д-р Габриела Цанева

Източници:

Wikipedia; Речник на българската литература, сп. „Литернет“ liternet, библиотека „Словото“; сайт „Литературен свят“ ; сайт „Жената днес“; сайт Импресио; сайт Детски книги – сайт за детска литература