“АНГЕЛОЗАВЪР” – РОМАН И ИЗЛОЖБА НА ХРИСТО КЪРДЖИЛОВ В ГАЛЕРИЯ “РАКУРСИ” – редакционен анонс
Между 10 и 25 септември 2025 г. столичната галерия “Ракурси” представя изложбата с живописни платна “Ангелозавър” на Христо Кърджилов.
Не са много добрите художници, които са и добри писатели. Вярно е и обратното. Но един от тях е Христо Кърджилов. Новият сезон на галерията се открива именно с един проект на твореца – изложба-представяне на книга.
В случая, това са романът “Ангелозавър” на изд. “Рива” и едноименната самостоятелната изложба живопис, която ще бъде експонирана в светлото пространство на ул. “Хан Крум” №4А между 10 и 25 септември т. г.
Вернисажът, който ще премине от представяне на живописните платна в представяне на белетристичното произведение “Ангелозавър” ще бъде на 10 септември 2025, между 18:30 – 20:00 ч.
Ето какво споделя авторът за своя проект:
“АНГЕЛОЗАВЪР”
„Често, когато спирам да рисувам, си мисля, че художникът първо създава своите светове, сетне ги разбива и после ги подрежда обратно с усмивка и сериозна четка. Това обаче не е изкуство, а визуално заклинание и неутолима воля за друго битие. Хубаво ще бъде, ако картините ми отвеждат зрителя към усещането на пресънувана театрална сцена, проектирана в реалност на интуитивна физика на съзнанието, съставена от динамични форми, преливащи цветови потоци и геометрични структури – композиции на активен диалог между енергийни полета и архитектурни сънища. За мен картината трябва да напомня визуален превод на музикално произведение и всеки елемент да съществува в танц със следващия.
Понякога ме питат дали изобразените от мен фигури са свидетели или жертви на тази техно-мистична екосистема: стоящи в гръб, без да очакват никого между безмълвието на антични колони; оплетени в лозите и лианите на отчуждение и самоизолация; отблъскващи светлината и дишащи синтетичен въздух. Сякаш някой далечен демиург се е опитал да създаде друг живот посвоему, по някаква негова инженерна схема и мнозина ще признаят, че се справил добре.
Смятам, че последните думи се отнасят и за романа „Ангелозавър“ – рисувани думи на фрагментиран спомен от възторга на Сътворението.
*
„Ангелозавър“ е книга – Музей на генетичното страдание, което поставя читателя на ръба между времето и мястото, където реалността е предвкусване за разпад, и само усърдието на гледащия може да я задържи, и ако може да я усложни и продължи, като лична психическа плътност. Иска ми се зрителят на тези страници да е навигатор на автора, да го води в разтопеното време на историята, отляла се далеч в миналото и ведно с него да се завъртим в огледалната зала на текстовото изкуство, като станем заедно митологични пътешественици.
Разказаното обитава различни пейзажи, в които цветовете не са декоративни, а крещящи и зовящи, понякога улавящи безпокойствието на постмодерния човек, разкъсван между абстрактната технология и органичната разруха, и където често Небето е развалено кино, а Земята прекъснат сън.
Ще ми се читателят да усети и други състояния, присъщи на романа, изпълнили пространството на деформирана Природа – пулсираща и отхвърляща линейния поход на битието, където нищо не е сигурно, защото няма нито Изход нито Вход и във фаталното объркване всички са изгубени. Мисля, че всеки, осмислил своя постигнат Свят, би се съгласил, че мястото създадено от него е убежище в което мислиш, а не просто заемаш приютен в него и, че този роман е написан не да дава отговори, а да отложи въпросите толкова мъчително красиво, че да искаш да си ги задаваш пак и отново.“
Христо Кърджилов
ЗА ХРИСТО КЪРДЖИЛОВ
Христо Кърджилов е роден 1952 г. в София.
Завършва Национална художествена академия през 1978 г. със специалност Илюстрация и оформление на книгата, като до 1982-ра работи основно в тази област. През 1978 г. участва в основаването на първото в България списание за комикси – “ДЪГА”. От 1982 г. работи предимно в областта на графиката, акварела, рисунката и живописта. Участва в почти всички издания на графични биеналета в света и е получил много награди от най-престижните сред тях.
Освен художник, Христо Кърджилов е и белетрист – автор е на два сборника с разкази и на един роман.
Източници: галерия “Ракурси”, галерия “Кавалет”
редакционна статия
