АНИ ПАЧАЛОВА – ЕДИН “АНГЕЛ С КРИЛА” – рецензия на Людмила Данова

“Едни трудно изричани думи на глас биват написани в рима“

Да, тя записва в рими думи, които са трудни за изричане…

Ани Янкова Пачалова е родена през 2000 година във Враца. Завършва средно училище по изкуствата „Отец Паисий“ в родния си град с профил музика. На девет години започва да пише стихове, а първото си стихотворение публикува във вестник „Голямото междучасие“, училищно издание.

След завършване на средно образование Ани записва в Пловдив в Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство „Асен Диамандиев“ специалността  „Изпълнителско изкуство – народно пеене“.

В академията, под влияние и с подкрепата и насърчението на колегите си, Ани Пачалова праща свое стихотворение за един литературен конкурс, който тя печели и така се ражда идеята за тази стихосбирка.

В „Ангел с крила“ намират място стихове за любов, тъга, приятелство, щастие, смисълът на живота, красотата на началото и краят, който е и ново начало. В нея възпява майката, брата, който Ани казва, е нейният „ангел с крила“.

Книгата съдържа 43 авторски стихотворения, в които искрено и от сърце Ани ни показва своята душевност на творец, който е призван да създава, да претворява картини от слово, продиктувани спонтанно от дълбините на поетичната й душа, от сънищата и от реалността. А в предговора авторката препоръчва книгата да не се чете на един дъх, а на части, вечер, след изгрева на луната, както е и написана.

Още с първото стихотворение пред читателя се разкрива младата поетеса, без грим и маска, а с лист и химикал, пишеща „Старият роман“, който тя чете и препрочита, но не вижда нищо ново там:

Не, не искам да се връщам
пак по стария ни път.
Аз и края вече зная, той е
тъжен кръстопът…

Много искрено и съвсем като от зрял човек звучи стихът, не като изречен от едно двайсет годишно момиче.

Стиховете на Ани Янкова Пачалова пресъздават любовните прозрения и вълнения:

Ледът някога бил е вода,
но скован от студ е сега.
И само една топла и нежна ръка,
може да върне там Любовта!

(из „За миг“)

Лирическата героиня има силата и смелостта да пожелае на любимия, който е дошъл за последно „Бъди щастлив“:

Да забравя, че обичах,
да изтрия всеки спомен жив.
Да изчезна в тъмнината с думите
„Бъди щастлив“.

А в едно друго стихотворение, според мен, лирическа героиня и автор се припокриват в едно поетично „Откровение на една душа“:

Душата ми е музика!
Понякога е тъжна.
Тя нежна е жена!
Душата ми е музика…
Момичешки наивна,
тя вярва в любовта.
Душата ми е музика,
а музиката сякаш ме спасява.

…

Душата ми е уникална!
Една-едничка на света.
Пълна с доброта, безкрайна.
Като скитница е тя сама…

Да, уникална е душата на младата и талантлива поетеса и тази уникалност прозира във всеки неин стих, всяко стихотворение звучи оригинално и емоционално, самобитно, затрогващо.

Затова и поетичната „равносметка“ на авторката е, че „животът ни е кратък филм“. И само „даровете на духа“ носят свобода за огнена душа.

А в стихотворението „Живот“ поетесата оприличава живота с „късче прежда. Върти се и със скоростта на дим той яростно съдбите ни нарежда…“.

Много са превъплъщенията на лирическата героиня в поезията на Ани Пачалова. Многопластова е и личността на авторката. Но несъмнено това са стихове, които се помнят, които докосват и със сигурност няма да бъдат забравени дълго, след като са стигнали до читателите. И със сигурност Ани ще бъде запомнена, по волята на нейната поетична душа:

запомни ме с това, което писах,
Кажи: Живя с душата на поет!

Аз също няма да забравя първата стихосбирка на поетесата от Враца, която ме развълнува и ми даде въпроси за размисъл, защото се изисква смелост да напишеш в рима думите, които понякога засядат на гърлото ни като буца лед и ни е трудно да изречем на глас. Продължавай да твориш, мило момиче! Продължавай да споделиш с белия лист своите мисли, тревоги, любови и мечти, а ние, читателите, ще очакваме следващата твоя творба.

Книгата е издание на издателство КОЛБИС, 2020, София и излиза под редакцията на Елизабет Георгиева. Корицата е дело доцент доктор Ивета Михайлова, художник на илюстрациите е Сонислав Любенов, а снимката/колаж на корицата е на Юлияна Барон.

Людмила Данова