ДВАТА КРАЯ НА ДЪГАТА – поезия на Илияна Кръстева
ДВАТА КРАЯ НА ДЪГАТА
Ти ме научи да гледам живота в очите, въпреки че не бях готова
за това.
Аз погледнах в очите ти и разбрах, че никога няма да бъда готова
да те загубя.
Ти си моето небе.
Аз съм облачето, което плаче или се рее в теб без причина.
Ти си моето море.
Аз съм укротената вълна.
Ти вече знаеш всичко за мен: каквато бях и не бях, каквато съм,
каквато ще бъда.
Аз искам да те следвам, да те прегръщам, да те обичам нежно и да
се разтварям в теб.
Ти и Аз – Небе, море и облак, вълна. Твоят бряг е и мой.
Аз И Ти: Двата края на дъгата.
KОГАТО ТЕ ПРЕГЪРНАХ
Отнякъде си тръгнах, когато те прегърнах.
Когато те прегърнах, във себе си се върнах.
Когато те прегърнах, живота преобърнах.
Когато те прегърнах, незримото обгърнах.
Когато те прегърнах, във чувство се превърнах.
Когато те прегърнах, мечтите си аз сбъднах.
При тебе се завърнах, когато те прегърнах.
РАЗПУСНАТА ЖЕНА
Представи си ме като в песен на „Бийтълс“,
като цвете, разпуснало венчелистчета,
преди те да се разстелят по масата.
Каква ме предпочиташ в леглото? Развратна!
Аз нямам песен за себе си, просто не съм я написала.
Бих измила краката ти, бих те загърнала в банята.
Меко и топло е в думите скритото.
Каква ме предпочиташ в леглото? Игрива!
Не съм за изложба, не съм за изхвърляне.
Мога да взривявам и строя мостове. Силна съм.
Нито по калъп съм, нито за прокрустово ложе.
Как ме предпочиташ в леглото? Загадъчна!
Ти си моята нежност непонятна, космическа,
като суперзвезда, подготвяща взрива си.
Аз съм жена, ненапразно измислена.
Как ме предпочиташ в леглото? Страстна!
ГРАДСКАТА МЪГЛА
На Ники
Обичам мъглата в големия град!
Бъркоока жена със странна съдба.
Невидима, безпощадно красива
като истина, отдавна осмислена. Дива!
Тя така ми подхожда. Уви!
Без нея безпределно, безбожно боли.
Всеки път се завръща – незнайно как, откъде.
Степ играя в локвите с нея сред дъждовно море.
Като дим от цигара безпардонно стои
с крак връз крак върху бара,
премрежила поглед, ме стрелка с очи.
Прегръщам я, леко опушена, с дъх на градско небе.
Безпричинно отсвирва ме на някаква гара.
Безпарично щастлива е, нея я няма.
Не я съдя за грешките. Очевидното е за слепите!
Тя е само мъгла. Обратна страна на монетата!
ПОНЕСЕНА
Понесена от впряг снежинки,
в карета златна от прашинки,
със кочияш в смарагдова ливрея,
полюшвам крак, оправям жартиера.
Парфюмът ми е „Черна орхидея“!
В сияние от сини перушинки,
луни, водовъртежи от инстинкти
пристъпвам като фея, опитвам се да пея.
Прищраквам с пръсти. За буден сън копнея.
На татуса ми пише: „Аз не съм идея“.
Очите ми – кафе. Изложба от картинки.
Наивността им не се продава за стотинки.
Душата ми едиповска е звездна епопея.
Ще я изгарям. Ще възкръсва. Ще я възпея.
От Феникса научих, че трябва да живея!
РАЗКАЖИ МИ
Разказвам ти перпетууммобилизми
за катаклизми, странни нелогизми.
За Омир и морето, за ямби и хореи.
За кредото си сложно: Всичко е възможно!
Обичам да съм с теб
на плажа на Малдивите,
да пия водка с лед,
да плувам след делфините.
Обичам звездни вечери,
облакътени някъде,
по азимут да следваме
попътния си вятър.
Обичам също жеста ти:
„Сгуши се във сакото ми!“.
А също и когато
с китарата на рамо изпращаме си гостите.
Обичам твойто име
от рода „Чау Дар“ прабългарски
и лютия ти македонски нрав,
харизмата на твоето присъствие.
Когато те въведох в хаоса
на свойто немогъщество,
Ти роза ми поднесе – факел
на романтичната ми същност
Илияна Кръстева
Из “На рамо със залеза”, автор Илияна Кръстева, изд. “Рива”, С., 2023 г.
Госпожо Цанева, благодарна съм за възможността да бъда открита за съприкосновение с обичащите и културни хора на страниците на списанието Ви. Щастие е да бъда оценена от Вас. Ако съм докоснала поне една душа и съм я погалила с нежността, която притежавам, това означава, че съм изцелила своята душа, която иска да бъде щедро раздадена. Във Ваше лице откривам искрен и необикновен приятел, който ми протегна ръка и ми се довери.
Невероятната ми среща с професор Венелин Терзиев, който изсветли сенчестата страна на лунната ми личност е чудото, което съм очаквала цял живот.
Няма случайни срещи със случайни хора.
Заобиколена съм от необичайни хора и обстоятелства, които не изискват доказателства за сила на характера и волята, които съм била принудена да проявявам в нелекия си път. Те ме въвлякоха в тайнството на живота, който си измислих, преди да се родя.
Душата ми е сбор от всичките души, които ни обичат.
Душата е душите, позволили да ги обичаме.
И преизпълнена с любов, като дете тя тича,
да раздаде молитвен благослов за туй, че е обичана.
Понякога в усърдието си да бъде всеполезна,
тя се товари с бремето да бъде безполезна.
За тези, ненуждаещи, страхливи да получат
от нейното сърце щастливия си случай.
Душата не унива, душата все се бори,
сърцето с мисълта са вързани с окови.
Те могат да останат така до памтивека,
докато любовта не осени човека.
„Душата“, Илияна Кръстева
В душите ни намериха подслон сподавени сълзи. Оцелелите мисли прокараха пътеки и откриха място за нови срещи и нови мечти. И цялата тази богата палитра от емоции, мисли и чувства ни беше предложена от една жена, нарамила залеза със своята неподражаема цветност в косите и сила в погледа. Поднесе ни го като изтънчен хоровод на детското мечтание, като приказка в измислен свят, като вопъл от току що сгромолясала се с тътен след летен порой градушка, като събрана енергия на скрита душевност, като примигващи лампови спомени на отдавна неработещ телевизор „Опера“. Днешната лятна горещина не успява да прикрие придошлите детски спомени със солен морски привкус и мъдростта на укротената дълбока Голяма река.
Това е част от предговора на тази книга. Благодаря за тази интересна възможност да говоря и пиша за написаното от Илияна Кръстева. Благодаря на Илияна за безспорния талант, за нашия посредник – д-р Габриела Цанева и за това, Радио Видин направи възможно всичко това да достигне до много читатели и слушатели!
https://bnr.bg/vidin/post/101921737/iliana-krasteva-az-obicham-horata