БРАТЯ БОРИМЕЧКОВИ – БЪЛГАРИТЕ ОТ МОЛДОВА – статия на Павлина Петкова
Братя Боримечкови, Димитър и Иван, са имена на бесарабски българи, познати сред журналистическите и културните среди извън Молдова. В техния град ги наричат „възрожденци“.
И двамата са родени и живеят в град Тараклия. Родът Боримечкови води своето начало от Петко Илиев, роден през 1762 г. в земите на поробената България.
Той е един от преселниците на заддунавските българи в Бесарабия, в Буджак. Тогавашното село Тараклия е основано от преселници през 1813 г. върху пепелището на голямо татарско селище със същото име. В периода 1809 г. –1812 г. в Тараклия се заселват много българи, предимно от Северозападна България, от Шопския край, от Шуменско, Новопазарско и др.
Димитър Боримечков
Димитър Боримечков е по-познат в България като журналист, фотограф, писател и издател.
Той е роден на 1 май 1949 г. В родния си град завършва средно образование, а в Кишиневския държавен университет – журналистика през 1981 г. Специализира в Департамента за информация и усъвършенстване на учители в София, член е на Управителния съвет на Асоциацията на българите по света. Член е на съюза на независимите български писатели – София. Награден е с паметен медал „Иван Вазов“ от Държавната агенция за българите в чужбина в София. Работил е като завеждащ отдел „Писма“ в районния вестник „Свет“/„Светлина“, Тараклия. Години наред работи като кореспондент в българските вестници „Родно слово“ – Кишинев, Молдова и „Роден край“ – Одеса, Украйна. В своите статии Д. Боримечков се стреми да опише живота на българите в Молдова и Украйна, да разкаже за връзките им с България, за развитието на културата и езика. Представя традициите и обичаите и духовността на българите от Буджака.
Кореспондент е на вестник „Дружба“, издаван в родния му град. От 1991 г. е редактор и издател на литературно-публицистичен вестник „Български глас“, който се разпространява сред сънародници в Молдова, като е добре познат е и в Украйна и България. На страниците му публикува и представя произведения на младите таланти от Тараклия и родния му край. В родния си град Д. Боримечков създава поетичен кръжец „Българска къща“ и обединява пишещите на майчин език тараклийци.
Като фотограф и журналист Д. Боримечков е вземал участия в срещи и семинари по фотожурналистика и фотоизкуство в гр. Арциз, Одеска област, Украйна през 1993 г., в гр. Приморско, България – през 1995 г. и др. В България е се е представял с няколко самостоятелни изложби: в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София, в Казанлък, Велико Търново, Габрово, Шумен, Варна, Нови пазар, Балчик, Тутракан, Силистра и др., които са широко отразени в българския печат.
*
В пресата, по радиото и в телевизионните предавания представя автори от своя роден край, известен с географското понятие „Бесарабия“.
През 2006 г. в София пише свой труд върху бесарабската българска поезия, в която включва извени творци на словото като Петър Бурлак-Вълканов, Михаил Бъчваров-Бондар, Нико Стоянов, Георги Барбаров, Тодор Стоянов, Таня Танасова-Тодорова и др.
Това е неговата помощ към поетичните текстове по темата „Род, родина, роден край, прародина“ за учениците в Молдова и Украйна.
Освен като журналист Д. Боримечков е познат на читателите като автор на няколко книги с проза и поезия – „Вселената на откровенията“ – за деца, „Синята далечина“, „Аз искам утре пак да живея“, „Границите на духа. Разговори за Бесарабия“ и др.
Като читалищен деец е бил участник и гост на Съюза на народните читалища в Казанлък, в Научна конференция с международно значение „Бесарабските българи – история и съвремие“ – гр. Сливен. Чест гост е на провеждането на литературни конкурси в България.
Иван Боримечков
Иван Боримечков е по-малкия брат. Роден е на 21 септември 1951 г. в гр. Тараклия.
Завършил е „Кинодокументалистика и документална фотография“ в Московския институт по изкуствата. Но, отдал се на Мелпомена е режисьор на Театъра на бесарабските българи „Смешен петък“ и председател на Народното читалище „Майор Олимпий Панов“.
Читалището е създадено през 1992 г. по идея на Ив. Боримечков и с подкрепата на Районния съвет. В библиотеката на читалището има книги от български автори, а репертоарът на театъра се състои от пиеси, писани от български драматурзи. Театърът е основан през 1981 г. от Ив. Боримечков.
Първата постановка на театъра е през 1982 г. с пиесата „Доклад с карфичка“. Следват комедиите „Философията на един шоп“, „Бай Никола“, Мързеливата булка“, „Женско царство“ и др. Много често Ив. Боримечков е участвал в театралните постановки като режисьор и като актьор. Новаторският момент – репетициите се провеждат пред публика и така текстът се научавал от всички фенове на театъра.
Затова и нямало проблем, когато се разболеел някой от актьорите – бързо-бързо Иван Боримечков му намирал дубльор от публиката!
*
В Тараклия театърът веднага добива голяма популярност. Става прочут и извън пределите на Молдова. Взема участие в републикански и международни фестивали. От 2008 година редовно взема участие в Международен фестивал на комедийни любителски театри в Тополовград, където спечели 3-та награда и специална награда от Министерството на културата на Република България. Незабравими са участията им в Елхово и Каварна.
За завидно дълги години творческа дейност българският Народен театър „Смешен петък“ под ръководството на Иван Боримечков бавно, но неоспоримо се превръща в една духовна институция – крепител на българския национален дух на нашите сънародници, живеещи повече от две столетия в земите на Бесарабия. На тараклийска сцена се раждат десетки постановки от българската театрална класика, оживяват безсмъртните герои на Вазов, Яворов, Йовков, Страшимиров, Георги Данаилов.
Един от големите хитове на „Смешен петък“ е постановката „Мързеливата булка“, с която тараклийският театър си извоюва званието „Народен“. С това заглавие театралите за пръв път гостуват на публиката в прародината България. Един от най-успешните спектакли остава „Куга бигахми от Българията“, който докосва душите на потомците на изгнаниците от Родината.
Незабравими ще останат и класическите „Службогонци“ и „Милионерът“, както и спектакълът „Грехът“ по йовковата „Албена“…
Театърът се явява продължение на създадената през 1934 година в Одеса българска трупа. През 1940 година той е бил преместен в Болград, но с началото на Отечествената война преустановява своята дейност. Може да се каже, че през 1981 година този български театър, в лицето на „Смешен петък“ е продължение на старата традиция. Един Феникс възкръснал от пепелта.
За всеотдайния си труд Ив. Боримечков е удостоен със званието „Маестро на изкуствата“, носител на орден „Иван Вазов“ и почетен медал „Св. Паисий Хилендарски“, връчени за значителния му принос за съхраняването и развитието на българската култура и традиции.
Братя Боримечкови – продължители на българската духовност.
След тях върви младото поколение на Буджака, което носи в гените си традициите и духа на своята прародина!
Павлина Петкова
